Все пак до август имахме малко време. Когато Ричард ми се беше обадил онази нощ, предположих, че финансовите проблеми на компанията бяха далеч по-страшни, че кризата можеше да настъпи само след дни. Вярно, проблемите се бяха оказали големи и много сериозни, но още не ни бяха хванали за гушата.
— Ричард ми позвъни няколко дни преди да почине — казах на Уили. — Искаше да разговаряме за нещо много неотложно. Имате ли някаква представа какво може да е било то?
Той се замисли за момент и поклати глава.
— Не мога да измисля нищо. С мен поне не е разговарял на такава тема.
— Значи проблемът не е бил от финансово естество?
— Явно. Както виждате, още разполагаме с двеста хиляди лири в банката. Вярно, не са много, но ще ни държат в движение още няколко месеца, особено когато постъпят и плащанията от „Дженсън Компютър“.
— Какво ще кажете за търговията с акциите на „Феър Систъмс“?
— Може да е било това. Той ми поиска информация за акционерите. Но това беше преди три седмици.
Значи е било по времето, когато Ричард за пръв път бе споделил с мен и Карън подозренията си.
— И от тогава нищо?
— Нищо.
— Добре. Може ли да видя онова, което сте показали и на Ричард?
— Разбира се. Но не мисля, че ще е от голяма полза. — Уили измъкна една папка от шкафа зад себе си и ми я подаде. — Това е списъкът на акционерите.
Донякъде нещата бяха ясни. Имаше общо два милиона акции, пуснати в обращение. Делът на Ричард все още се сочеше като непокътнат при осемстотин хиляди акции или четиридесет процента от компанията. След разпределянето на този дял аз ставах най-големият акционер, следван от баща ми с неговите двайсет процента. Другите индивидуални акционери бяха Уолтър Соренсън с 4 процента, Карън Чилкът с 3,75, Рейчъл Уокър с 3,5, Дейвид Бейкър с 2 и Уилям Дънкан с един процент. Имаше още петстотин акционери, но те всички бяха регистрирани като анонимни собственици на „Уагнър Филипс“, след което следваше някакво число.
— Какви са всички тия? — запитах, сочейки числата, които изпълваха цели десет страници.
— Както знаете, ние продадохме акциите публично посредством Националната асоциация на борсовите дилъри миналия ноември. Знаете ли за Националната асоциация на борсовите дилъри?
Кимнах. Аз бях човекът, предложил на Ричард да опита с асоциацията, когато британският му борсов агент си бе спестил спонсорирането на емисия на лондонската фондова борса. Тази асоциация специализираше в търговията на акции на бързо развиващи се компании. „Майкрософт“ и „Дженентек“ бяха само два от поредицата им успехи. Търгуваше също така и чуждестранни акции, често на компании, които имаха съвсем къса история, за да търгуват на собствените си национални фондови борси.
— Е, британската система за регистрация на акциите работи различно от тази на Щатите — продължи Уили. — Първоначалните акционери при емитиране се показват в регистъра под собствените си имена. Всички онези, които купуват ценни книжа при публично предлагане, го правят посредством анонимна сметка с брокера си, който в нашия случай е „Уагнър Филипс“ за почти всички акционери. Сега някои от тях са служители на „Феър Систъмс“, които закупиха ценни книжа по време на предлагането. — Посочи към един списък на холдинги с подобни имена. Общо бяха някъде към двадесет; доста добро изкупуване, след като в онзи момент служителите са били само петдесетина. — Те всички възлизат общо на два процента.
— А другите?
— Те са клиенти на „Уагнър Филипс“.
— Как можем да открием кои са те?
— Можем да запитаме Скот Уагнър. Той пристига следващата седмица. Ако сте тук, можем да се срещнем с него. Аз обаче не вярвам, че ще ни каже каквото и да било. Но не се тревожете. Ако някой от тях събере дял от над пет процента, те ще трябва да го регистрират в Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ, за да направят информацията обществено достояние. Тези акции явно имат широко разпространение. Вижте, никой холдинг не притежава повече от два процента.
Повярвах му. Не бях доволен от факта, че голяма част от компанията е притежание на петстотин човека; би било много по-добре, ако знаех имената им. И все пак, ако това беше начинът системата да работи, щях да се примиря с това. Нямаше нищо, което да ми подскаже, че става нещо странно. Съмнявах се дали информацията беше казала нещо повече и на Ричард.