Погледнах часовника си. Вече минаваше пет и половина, но имаше още една важна област, която исках да проуча.
— Има ли някакви законодателни проблеми? Някакви проблеми с патентите, нещо от този род?
— Това е същински кошмар — каза Уили, — особено що се отнася до софтуера. Ние ползваме услугите на една много добра фирма от Единбург, която проверява патентите ни. „Бърнс Стивънс“. — Това беше фирмата, която управляваше завещанието на Ричард. — Те също вземат допълнителни такси за услугите, поносими са. Смятат, че патентът за нашия нов и лек шлемен набор е много добър. Но ние не можем да разчитаме на патентите за нещо друго, освен да забавят конкуренцията ни.
Вдигнах рамене. Помислих си, че това се отнася за всички компютърни компании.
— И никакви други юридически проблеми?
Той отново придоби нещастен вид. Познавах го съвсем отскоро, но вече го виждах като през стъкло.
— Уили?
Колебанието му не трая дълго.
— Има един възможен юридически проблем, но не изглежда оттам да изскочи каквото и да е.
— И какъв е той?
— В Калифорния стана нещастен случай. Един седемнадесетгодишен младеж на име Джонатан Бърджи си играл с една от системите ни цяла вечер. След като приключил, той се качил на мотоциклета си да се прибере у дома. Пропуснал остър завой, блъснал се в дърво и починал след няколко часа в болницата. Това се случи преди три месеца. Адвокатът на баща му се свърза с нас, като подаде иск, че той е катастрофирал в резултат от дезориентация, възникнала от използването на машината за виртуална реалност. Това ме разтревожи много, но няколко седмици по-късно получихме писмо от бащата, с което ни уведомяваше, че е оттеглил иска. Не мога да ви опиша облекчението, което изпитахме. Американското обезщетение може да възлезе на милиони.
— Не знаех, че осъществяваме забавления от такъв мащаб.
— Не осъществяваме. Това беше съдебен процес, който водехме с „Виртуал Америка“, една американска компания със зали за електронни игри. Там имаме само дванадесет прототипа.
Наистина за малко всичко да рухне още преди да е започнало.
— Застраховани ли сме? — запитах.
— Работя върху проблема. Както можете да си представите, трудно е да се сдобием със застраховка. За актуариите няма статистическа информация за нещастни случаи, свързани с използването на виртуална реалност. Но аз имам един брокер, който търси такива данни. Още не са успели да открият един-единствен нещастен случай, свързан с използването на виртуална реалност, като изключим онзи в Калифорния.
Поклатих глава. Този бизнес беше истинско минно поле. Той правеше търговията с ценни книжа да изглежда като детска игра.
Преди да си тръгна от фабриката, се отбих при Соренсън. Той заемаше кабинета на Ричард. Разговаряше с Дейвид Бейкър и ми махна да вляза.
Двамата с Дейвид се разминахме на прага.
— Интересен ли беше денят?
— Много. Благодаря ви за онова представяне.
— О, няма за какво — отвърна той и тръгна.
Кабинетът на Ричард беше със стъклени стени и функционален, също като другите, с гладко черно бюро и компютър. Имаше малък прозорец с виртуално изображение. В момента беше изключен. Зачудих се каква ли е била любимата му картина. Останалата част от стената заемаха фотографии от ранните дни на „Феър Систъмс“ и преди това. Кошмарни метални конструкции за виртуална реалност с дълги механични ръце, свързани към шлемните комплекти, и кабели навсякъде. На повечето снимки се виждаше Ричард, но на една-две изпод тромавите шлемове се подаваха тъмните къдрици на Рейчъл.
Соренсън носеше риза с къси ръкави, разкопчана на врата, и добре изгладени панталони. Това не беше костюм, но изглеждаше далеч по-спретнат и делови от мене. Документите бяха подредени грижливо пред него, а до тях имаше дипломатическо куфарче, видяло доста свят.
— И така, Марк, какво мислиш?
— Това е една много интересна компания. Има някои действително впечатляващи продукти.
Той се усмихна.
— Не, Марк. Кажи ми точно какво мислиш. Ти си най-големият акционер в тази компания и не работиш в нея. Независим си. Бих искал да чуя гледните ти точки.
Той беше искрен, а аз — поласкан, така че му разказах.
Цял ден бях разсъждавал упорито върху информацията, с която ме бяха засипали. Приличаше много на проблемите при търговията с ценни книжа, с които се сблъсквах всеки ден. Залогът беше голям. Имаше куп въпроси, които трябваше да разгледам. И беше необходимо бързо решение.