Выбрать главу

— Какво правиш, Марк? Да не би да проверяваш пазара на фючърсите на Алфа Кентавър? Аз съм продавач, между другото.

Ухилих му се. Грег беше от Ню Джърси, но от две години беше в Лондон. Бяхме приятели.

— Искаш ли да погледнеш как работи „Бондскейп“? — запитах го.

— Хей, това направо е филм на ужасите. Кръв и черва до коляно. Нямаш ли нещичко по-изискано?

— Млъквай и слагай очилата. Давещият се лови и за сламката, нали знаеш?

— Прав си — въздъхна той.

Вдигна втория чифт очила и ги сложи.

Заведох го до частта от планината, където се виждаха дългосрочните американски правителствени облигации. При нормални обстоятелства това щеше да е гладък склон с почти неразличими едно от друго едноетажни бунгала. Днес напомняше повече на тосканско планинско градче, хаотична купчина от сгради с всякакви форми и размери върху неравен планински склон.

— Какъв хаос! — възкликна Грег. Успя да обясни множество аномалии с коментари като: „Не е чудно, че девет и половина процентните изглеждат толкова скъпи. Те ги изцедиха още преди години!“.

Грег имаше отлична представа за взаимовръзките между всички облигации, с които търгуваше отблизо. Едва когато обаче стъпи върху една от сградите, представляваща облигация, и ускори времето, тогава успя да види промяната в онези познати взаимовръзки.

— Осемпроцентните от ноември двайсет и първа! — възкликна накрая. Имаше предвид американските осемпроцентни съкровищни бонове със срок на погасяване ноември 2021 година. — Тия фасулски истории просто не могат да бъдат толкова евтини.

Подаде ми шлема и изхвърча да закупи известно количество от тези облигации. Тъй като го познавах добре, не се и съмнявах, че броят им нямаше да е малък.

Тъкмо се канех да поставя отново шлема, когато видях Боб Форестър пред себе си.

— Сега ли му е моментът според теб за играчки?

— Позициите ни са пълен хаос — отвърнах, — и става още по-лошо.

Етиен, който стоеше до него, настръхна, а Боб се навъси, но заяви:

— Разбира се, че са пълен хаос! Пазарът отива по дяволите.

Посочих компютъра.

— С тази система мога да видя как са дългите и късите позиции на фирмата. А те на практика нямат никакъв смисъл.

— Какво искаш да кажеш?

— Например нашият борсов посредник купува германски правителствени облигации, докато друг смята, че е чист късмет, дето продава германски еврооблигации. Това е някаква лудост. Разбира се, че правителствените облигации са евтини, но еврооблигациите са още по-евтини. — Бях нахвърлил една цветна диаграма, където бях запълнил сградите със синьо, ако „Харисън Брадърс“ имаха дълги позиции, и червени, ако имахме къси. Това демонстрираше някаква налудничава търговия с ценни книжа само за час и половина, откакто бе излязло съобщението на Грийнспан.

Боб погледна към Етиен:

— Е?

Шефът ми беше объркан и ядосан. Знаеше, че съм прав, но нямаше да го признае.

— Това нещо е опасно, Боб. При пазар като този най-добрият вариант за нас е да продаваме всичко, което е възможно и колкото е възможно по-бързо. Не можем да си позволим лукса да експериментираме с някакви умни машинки. Ако утре пазарът отново се срути, тези позиции, които са постигнали Грег и Марк, могат да се окажат голям проблем. Много голям. — Форестър го наблюдаваше замислено. — Няма по-добро нещо от нюха на опитния борсов посредник, Боб. Знаеш го отлично.

Бях готов да споря. Със сделките, които бяхме конструирали, трябваше да сме наред накъдето и да мръднеше пазарът. В следващия миг обаче видях лицето на Боб и си затворих устата.

— Надявам се само, че няма да пропилееш повече пари, момчето ми — заяви той и отмина.

Отново се потопих в света на „Бондскейп“. През следващия час избрах още две възможности за сделки. Към края вече ландшафтът престана да се люшка, което означаваше, че пазарът се е успокоил. Аз смъкнах шлема и се протегнах.

— Колко сме вътре? — запитах Ед.

— Все още два милиона и сто хиляди — отвърна той мрачно.

По дяволите! Толкова време се трудиш да изкараш печалба от два милиона, а само един следобед е достатъчен да се простиш с нея.

Грег се доближи и се облегна на бюрото ми.

— Колко влезе?

— Над два милиона. А ти?

— Малко повече от теб. Но ще си ги върна. Имам дълга позиция от сто двайсет и два милиона от ноемврийската двайсет и първа година.