Имаш една седмица да вземеш решението си.
Към бележката беше закрепено копие от писмото на адвоката на Бърджи. Подадох двата листа на Рейчъл.
— Господи! — ахна тя.
— Интересно, нали? — запита Кер. — Знаехте ли нещо за този нещастен случай?
Обясних какво ми беше разказал Уили за писмото от адвоката на семейството на момчето, с което заплашвал да съди „Феър Систъмс“ за обезщетение, и второто писмо, с което оттеглял иска си.
— И така, това ми се струва стопроцентово изнудване — каза Кер.
— Така е.
— Дуги Фишър обаждал ли се е след смъртта на Ричард?
— Не, не е. Всъщност не знам нищо, като изключим онова, което вие и детектив Доналдсън ми казахте.
Кер се обърна към Рейчъл:
— А вие знаехте ли за това?
Тя поклати глава, без да откъсва поглед от писмото.
— Не, Ричард никога не ми е споменавал. Но аз изобщо не съм изненадана, че Дуги е способен на такова нещо.
— Нито пък аз — заяви Кер, поемайки обратно папката. — Ние вече сме си имали по някоя друга приказка с Дуги Фишър. Сега, изглежда, пак ще имаме удоволствието.
— Намерихте ли нещо друго в къщичката?
— Все още не. Повечето от документите са унищожени, но в днешно време е просто изумително от каква степен на разрушение можем да възстановяваме текстове. — Той оголи хищно зъби. — Не е трябвало да го пропускаме първия път. Открихме го сред една папка с техническа документация. Този път ще преровим и най-малкото късче хартия, не се тревожете.
За момента се замислих. Не знаех почти нищо за Дуги Фишър или ЛПСС, но не желаех да хукне към редакциите на вестниците с подробности за мотоциклетната катастрофа на онова нещастно американче. Това определено нямаше да е от полза на „Феър Систъмс“. В действителност щеше да навреди на цялата индустрия, която се занимаваше със системи за виртуална реалност.
— Може ли да не го притискате много този Дуги? — помолих аз. — Поне да ме изчакате да поговоря с него. Не бих искал да публикува това писмо.
— Няма да стане — отвърна Кер. — Тук вече върви разследване на убийство. Няма да позволя някакви заплахи с изнудване да забавят хода му. Веднага ще разговарям с тоя наш стар приятел. И не се опитвайте да говорите с него преди мен. — Той ме изгледа заплашително.
— Мислите ли, че това би могло да представлява някакъв мотив за убийството на Ричард? — запитах.
— Трудно е да се каже. Но е ясно, че брат ви и този Дуги са имали някаква вендета. Може да са се срещнали в къщичката за лодки да обсъдят това писмо и спорът да е довел до случилото се. Кой знае? Но аз ще открия.
И с тези думи той си тръгна, оставяйки Кокрейн при групата, която ровеше в опожарената къщичка.
Затворих след тях и се обърнах към Рейчъл. Тя седеше до кухненската маса.
При посещението ми във фабриката не остана време да я разпитам за лигата. Изведнъж това силно ме заинтригува.
— Разкажи ми за Дуги Фишър — казах, докато се настанявах срещу нея от другата страна на масата.
— Навремето работеше във „Феър Систъмс“ — започна тя. — За пръв път се срещнах с него, когато бях в Единбургския университет. Аз, той и Ричард учехме във Факултета по изкуствен интелект. Дуги беше в състояние да работи върху проблема в продължение на седмици, докато го разреши. И изведнъж стана платен политически активист. Участваше във всички демонстрации. Всеки път, когато в пресата станеше дума за агитатори, дошли от друг град да бунят в някоя област, Дуги се оказваше сред тях. Както можете да си представите, на университета това не му правеше кой знае какво впечатление.
— Изведнъж ли стана това?
— О, не. Той членувал още от училище в партията на работниците социалисти. Баща му бил стоманоработник в Рейвънскрейг и загубил работата си след нещастен случай. Дуги беше убеден, че компанията е виновна за това. Счупи краката на мениджъра, когото смяташе за виновен, и прекара две години в затвора. Ненавижда начина, по който се управлява страната ни. Смята, че торите гледат само да прецакват работниците и безработните, за да е добре на английската средна класа. Ричард успя да го привлече при нас във „Феър Систъмс“. Той склони.
— Защо му е било на Ричард да го прави?
— Хората в страната ни с интелекта на Дуги и знанията му върху виртуалната реалност се броят на пръсти. Имахме нужда от него. И в началото изборът ни се струваше много удачен. Неуважението към авторитетите може да е само от полза при програмирането, а Дуги беше изпълнен с ненавист към авторитети от всякакъв род. Освен това беше невероятно работоспособен и изпитваше наслаждение от това, което вършеше. Влагаше всичко във виртуалната действителност; работната му седмица обикновено беше седемдневна.