— Ела тук, Ханибал — изръмжа Дуги.
Песът се отдръпна и се отпусна в краката на господаря си.
Отпуснах се малко, но не отделях поглед от животното за всеки случай.
— И така, кажете ми защо „Феър Систъмс“ трябва да предотврати комерсиалното разпространение на системите ни с виртуална реалност?
Дуги ме стрелна с бърз поглед, опитвайки се да прецени дали интересът ми е искрен. Бях искрен.
— Виртуалната реалност е опасна — каза. — Това е нещо от рода на ядрената реакция. Едно голямо научно откритие от хора, които вярват, че то ще допринесе за доброто на човечеството. Но това откритие може да причини страхотни вреди. Ние не сме в състояние да върнем обратно духа в бутилката, но до този момент горе-долу успяваме да го контролираме. При виртуалната реалност обаче ще са необходими далеч по-големи усилия.
— Но какво й е лошото на виртуалната реалност? Тя не убива хора. Притежава огромен потенциал за полезни дейности.
— Не убива хора ли? — изсумтя Дуги. — Какво ще ми кажете за онова нещастно момче с мотоциклета?
— Знаете много добре какво имах предвид.
Очите му проблеснаха за пореден път, но той вече бе сигурен, че любопитството ми е искрено.
— Разбира се, днешните тромави железарии не представляват кой знае каква заплаха, но те не създават виртуална реалност, отговаряща на действителната. Човек лесно може да се убеди, че броди в някакъв картонен свят. Скоро обаче виртуалната реалност вече няма да може да се различава от действителната и това ще бъде крайно опасно. Пред действителността хората ще предпочитат нейната съвършена имитация. Достатъчно е само да добиете представа за разпространението на порнографията по Интернет, за да разберете какво ще се случи. Не съм моралист, но тук не става дума за изкуство или за свободата на медиите. Тук става дума за психопати и перверзни типове, които ще изнасилват и ще измъчват жертвите си. И щом започнат във виртуалната реалност, ще продължат и в реалния свят.
— Но това ще бъдат съвсем малко на брой хора?
— Така си мислите. Обаче ще се изненадате колко много на пръв поглед нормални хора са способни да изнасилват и да измъчват, особено ако няма кой да ги възпира. Всички знаем какво може да върши човек по време на война. Служителите на Гестапо са имали близки, жени и деца. Обикновено войната изкарва на повърхността най-лошото у човека. А сега това ще бъде провокирано от виртуалната действителност.
— Добре — произнесох. — Съгласен съм, че порнографията и насилието трябва да бъдат контролирани. Но какво ще кажем тогава за полезните неща, които могат да се извлекат с помощта на виртуалната реалност?
— Когато човек прекарва голяма част от времето си в един виртуален свят, той започва да губи същината на човечността. Изтръгва се от естествения свят, от околната среда, от обществото, като се озовава в нещо съвършено изкуствено. Обществото ще се разпадне, ако ние спрем да бъдем хора и вместо това се превърнем в консумиращи удоволствия придатъци към компютрите. — Речта му се лееше гладко, а гневът му се засилваше. — Но знаете ли какво ме вбесява?
— Какво?
— Кой мислите, че ще предпочете тия виртуални светове? Това няма да бъдат обичайните потребители. О, не, това ще е някоя могъща корпорация, такава като „Майкрософт“, или „Нюз Интернешънъл“, или правителството. Ще промият мозъците ни. О, няма да го усетим, но ще ни казват какво да правим, какво да мислим, как да се държим. Всички ще живеем задружно в света на Силиконовата долина и на Холивуд, света на нездравите емоции и мекушавите псевдолиберални сантименталности. Това е днес. След тридесет години някой диктатор ще контролира мозъците ни по начини, за които Гьобелс дори и не е сънувал. — Той потръпна. — Господи! Представям си какво би станало, ако Тачър съумееше да се вмъкне в главите ни посредством виртуалната реалност.
Очите му блестяха от възбуда. Той изрече името „Тачър“ с цялото презрение на човек, прекарал последните десет години в протести. Ставаше ясно, че добре беше обмислил всичко и си вярваше. Лошото беше, че и аз започнах да му вярвам.
— Добре. Разбирам, че се страхувате от виртуалната реалност. Но какво ще ми кажете за искането ви да се забрани разпространението на системите в обществото?
— Бих искал да унищожа всяка машина за виртуална реалност и да предотвратя по-нататъшното им производство — каза Дуги. — Но за съжаление виртуалната реалност вече е сред нас. Но ако успеем да ограничим ползването й само от професионалисти, тогава ще успеем да предотвратим промиването на мозъците. Това е най-важната задача пред нашата организация.