— Господи! Надявам се, че си наясно какво правиш.
— Наясно съм. Благодарение на машинката ти. Боб беше ли впечатлен?
— Не съвсем. Мисля, че той предпочита нюха пред рационалната мисъл. Само се моля на Господ тия сделки, дето ги направихме, да свършат работа.
— Не се тревожи, разбира се, че ще свършат. — И с тия думи Грег се върна на бюрото си.
— Наред ли си, Ед? — запитах.
Той кимна.
— Днес беше много гаден ден — казах. — Но ти се държа.
Той се усмихна и се върна към хартиената купчина от следобедната ни търговия.
Изправих се и се огледах из големия борсов салон. Имаше почти двеста бюра, подредени в осем дълги редици. Облигации, чужди валути и обикновени акции се търгуваха от една и съща зала. В края на един вулканичен ден салонът изглеждаше така, сякаш ураган бе преминал през него: бюра, затрупани с монитори, компютри, телефони и системи за вътрешна връзка, и навсякъде купища хартия; столовете бяха разместени между редиците от бюра, а борсовите посредници се щураха наоколо.
Запътих се към изхода в далечния край на залата.
Спрях до водоохладителя точно до изхода и си налях чаша. Погледнах към Карън, която седеше на бюрото си и говореше по телефона. Въпреки напрежението изглеждаше свежа както и в седем и трийсет сутринта.
— О, стига, Мартин, не ме разсмивай! Не може да си го направил! — Тя се изкикоти. Отпих от чашата си и се заслушах. — А сега ще ми кажеш колко от тези Уол Март искаш?
Отмести една руса къдрица от очите си и дискретно ми намигна. Обърна се към един борсов посредник, който се готвеше да си тръгва.
— Джак! Само за секунда! Каква е офертата за Уол Март?
2.
Огледах присъстващите под големия атриум. Тя още не беше дошла.
Атриумът беше нещо смехотворно. Водопади, гладки скулптури и дели дървета, които сякаш поглъщаха по-голямата част от пространството по средата на сградата, като оставяха една тясна обвивка около външната страна, където хората да работят. И двамата бяхме поканени на празненство от Женевско-лозанската банка, което откриваше нови офиси в Лондон. Обикновено избягвах такива събирания, но Бари, главният им борсов посредник в Лондон, настоя да присъствам. Не познавах никого. Подпирах една колона от черен мрамор, отпивах от шампанското си и размишлявах.
Какъв ден! Бях загубил над два милиона долара. Както и да го погледнеше човек, това си бяха много пари. Годишните ми печалба и загуба трябваше да могат ги понесат. В действителност двамата с Ед имахме, или по-скоро бяхме имали, печалба от три милиона за годината. Но загубата на такава сума пари бе наранила дълбоко гордостта ми, особено след като бях предвидил хода на Грийнспан, а не бях предприел нищо, за да предотвратя загубата.
Бях изправен пред сериозно предизвикателство — да си върна два милиона долара в един толкова предателски пазар. А аз бях твърдо решен да си върна парите. Всичките. Бях длъжен да браня репутацията си и опита си. За един борсов търговец годишният финансов отчет е всичко.
А аз имах богат опит. Бях започнал да търгувам пакета от акции на застрахователната акционерна компания „Харисън Брадърс“ преди две години. През първата си година бях успял да спечеля осем милиона долара за фирмата, които бяха нараснали на петнадесет през втората. Не беше лошо за един двадесет и осем годишен борсов посредник. А заплатата и премията ми бяха започнали да отразяват търговските ми успехи.
И така, как щях да си върна двата милиона долара? „Бондскейп“ със сигурност щеше да ми помогне. Тя ми бе вдъхнала чувство за могъщество. Бях успял да получа визуална представа за целия пазар на облигации, да се вмъкна в него, да го видя и да усетя как се движи. А аз бях единственият на пазара с такава способност. Двамата с Ричард бяхме работили върху „Бондскейп“ в продължение на месеци. Бях провел няколко практически сеанса и предложил голям брой промени.
Изпитвах странно чувство. Разбира се, че имах опит от алтернативната реалност. Винаги бях споделял скептичното мнение, че виртуалната реалност осигурява опит, различен от този на най-тарикатските компютърни игри. Днес обаче бях изпитал чувството, сякаш живея в съвършено друг свят, абстрактния свят на облигациите, процентните доходи и валутите. Чудех се как ли ще изглеждат другите виртуални светове.
В този миг я забелязах.
— Здравей. Извинявай, че закъснях. Господи, колко съм жадна! — Огледа се, един сервитьор веднага се появи и след миг тя пиеше жадно шампанското си. — Долетях със скоростта на светлината — заяви. — Направо е невъзможно да откъснеш Мартин от телефона. Не знам кога има време да си върши истинската работа.