— Е, поне се радвам, че не беше другият. Нали се сещаш, онзи, дето ръководи бюрото им в Лондон. Той направо си е загубил ума по теб.
— А, да. Анри Бурже. Е, той вече е моят тип — лукаво ми се ухили тя.
— Той има безупречен вкус при избора си на архитекти — отбелязах.
— Знам. Онази сграда беше безупречна, нали? — Карън се изсмя. — Сградата им в Ню Йорк е грозна като тази.
— Внимавай само да не те спипам с някой швейцарски тарикат! — пошегувах се аз.
Тя се усмихна и отпи от виното си.
— Всъщност, изглежда, че вече съм я загазила здравата.
— Какво искаш да кажеш?
— „Харисън Брадърс“ гъмжи от шотландски полицаи. Непрекъснато задават въпроси.
— Наистина ли?
— Да. Проверяват всичките ми клиенти, за да разберат дали някои от тях не притежават акции на „Феър Систъмс“ и дали не съм разговаряла с тях на тази тема.
— Не съм изненадан. Те проверяват всичко. В края на краищата работиш с американските пазари.
— Да ти кажа право, едва ли има човек сред клиентите ми, който да е чувал за „Феър Систъмс“. Глупаво е. Искам да кажа, че не знам нищо за компанията.
— Казах го на полицията. Може би сега вече ще ми повярват.
— И аз се надявам да престанат с разпитванията си. В нашия бизнес не е приятно да свързват името ти с такова разследване. — Отново отпи от виното си. — Кога ще заминеш за Шотландия?
— Неделя вечер. Мислех да прекараме уикенда заедно.
— О, Марк, толкова съжалявам. Обещах на мама пак да я посетя тази седмица.
— Добре — съгласих се разочаровано. Бях се надявал да прекарам малко време с Карън, преди да започна тримесечното си изпитание в Шотландия. Но знаех колко е опасно да се намесвам във взаимоотношенията й с майка й.
— Хайде — каза тя. — Дай да ти видя ръката и след това да си лягаме.
След като смени внимателно превръзката ми, ние си легнахме и се любихме. Беше разочароващо. Това ме разтревожи. Макар да ми помогна след смъртта на Ричард, вече не я чувствах близка.
— Така че искам да изляза в отпуск следващите три месеца. Неплатен, разбира се. — Изгледах Боб Форестър право в очите, докато произнасях тези думи.
Той се обърна към възбудения французин до себе си:
— Какво ще кажеш, Етиен?
— Не съм съгласен — отвърна му. — Сега имаме нужда от всички опитни търговци, с които разполагаме. Ако пуснем Марк, скоро няма да остане нито един.
Форестър се извърна към мен.
— Той има право, не мислиш ли?
— Не бих ви молил за това, ако не беше толкова важно за мен — отвърнах. — „Феър Систъмс“ е всичко, което е останало от брат ми. Дължа му го, както и на себе си, и искам да доведа нещата докрай. — Знаех какво ще ме запита и изпреварих въпроса му. — През последните няколко месеца получих много предложения, но до този момент не съм приел нито едно от тях.
Не беше много деликатно, но не беше лъжа. Бях отхвърлил предложението на Бари да постъпя на работа в Женевско-лозанската банка. При пазара на облигациите вестта за успеха бързо се разнася. Също и тази за нечий провал, разбира се, за щастие до този момент не ми се беше случвало такова нещо. Загубите ми от „черния вторник“, както беше наречен денят, когато Грийнспан бе вдигнал рязко лихвените проценти, бяха нищо в сравнение с онова, което бяха претърпели колегите ми.
— Добре, три месеца, но само толкова. На първи август те искам на бюрото ти, или там ще седне друг. И да внимаваш Ед да не се издъни.
— Но, Боб… — започна Етиен.
Форестър се изправи и се върна на бюрото си.
— Благодаря ви — изрекох и излязох.
Казах на Ед. Той възприе новината със страх и възбуда. За него щеше да бъде чудесна школа. Щеше да му даде възможността да търгува свой собствен пакет за известно време. Вярвах, че няма да се изложи.
Обадих се на Соренсън да му съобщя решението си.
— Това е наистина чудесно — каза ми той. — Можеш ли да дойдеш тук следващия понеделник?
— Ще дойда.
— Добре, имаме нужда от теб.
Усмихнах се, докато затварях телефона. Знаех, че просто се опитва да ми вдъхне кураж. Но и това ми беше достатъчно.
Исках да се възползвам от възможността да разуча ситуацията около акциите на „Феър Систъмс“ през последните няколко месеца. Ричард беше смятал това за важно, а и Доналдсън беше на същото мнение. Макар и Карън да не бе успяла да дочуе каквито и да било слухове на пазара, имаше още един човек, с когото можех да поговоря.