— И ти мислиш, че „Уагнър Филипс“ са способни на такова нещо?
— При тяхната репутация по-скоро би ме удивило обратното.
— Тогава как ще обясниш този срив в цената? Това голямо изкупуване не би ли вдигнало цените?
— Трябва да е било манипулирано. „Уагнър Филипс“ вероятно са понижили изкуствено цената за предпочетения си купувач. Вероятно сплашват клиентите да продават.
— Защо ще го правят?
— Зависи кой е купувачът.
— Сигурен ли си, че този спад в цената не е просто резултат на страха на инвеститорите, че „Феър Систъмс“ може да банкрутира?
— Има ли вероятност да се стигне дотам? — запита Стив.
— Да предположим.
— Но няма такава информация, нали?
— Не. Единствената лоша вест беше за смъртта на Ричард, но ние разглеждаме движението на цената преди това.
— Е, инвеститорите явно са се стреснали от нещо. Освен това са били подтиквани, вероятно от страна на „Уагнър Филипс“. А тези обеми сочат, че някой изкупува от известно време доста акции. Не, аз бих се обзаложил, че акциите ви се манипулират в полза на един купувач.
— Тогава как можем да разберем кой е този купувач?
— Ще се опитам да разбера.
— Благодаря ти, Стив.
— Да, а между другото защо не се пробваш при страхотната Карън Чилкът? Тя има добри връзки на американските пазари. Познаваш я, нали?
— Да — отвърнах, прикривайки усмивката си.
Запътих се към Карън. Тя пишеше квитанция. Колкото повече ценни книжа продадеш, толкова по-дебел плик на заплатата.
— Шибан педал! — Джак Тенко тресна телефона. — Хей, Карън! Ти си имаш приказка с Форестър. Не можеш ли да го убедиш да ни предостави нормален търговски лимит?
Тя дори не го чу.
— О, хайде, Карън! Всички знаем, че очите му изтичат по задника ти.
Тя му се усмихна любезно.
— Джак, ако аз бях Боб Форестър, нямаше да ти позволя да търгуваш повече от два пакета от най-фасулските акции на ден. А сега би ли проверил тези цени, ако обичаш?
Отправих към Тенко убийствен поглед.
— Проблеми ли имаш? — попита той, повдигна рамене и се обърна към екрана си.
Сали, която седеше между нас, едва сдържа смеха си.
Карън вдигна поглед и се ухили, щом ме забеляза.
— Господи, а аз си мислех, че вече му е омръзнало. Какво правиш тук?
На работното място двамата с нея обикновено избягвахме контакти.
— Стив Шварц ме изпраща при теб.
Обясних й теорията му. Тя се навъси и поклати глава.
— Страхувам се, че по-голямата част от този технически анализ е безполезен. Цената е паднала, защото компанията е загазила. Толкова е просто.
— Но как са научили за това инвеститорите?
— Казва ли ти някой? Някой си срещнал някого си на някаква конференция и разменили по някоя клюка. Пазарите надушват такива неща. Това е една от главните причини, поради които функционират.
— Но какво ще кажеш за обемите? Стив твърди, че това е крайно необичайно. Анализът на Ричард показва, че това е странно.
— Поразпитах вече. Никой нищо не знае. Съжалявам, Марк.
— Можеш ли да направиш още един опит?
Тя се усмихна и вдигна рамене.
— Добре, само заради теб. — Вдигна телефона.
Върнах се на бюрото си. След два часа отново отидох при Стив и Карън. Не бяха открили нещо странно.
Дадох на Стив номера си в Гленротс.
— Обади ми се, ако разбереш нещо.
— Разбира се — каза той. — Аз също съм любопитен. Надушвам нещо.
Петък беше последният ми ден. Прекарах го заедно с Ед, като оглеждахме пазарите, проверявахме съществуващите ми позиции и разглеждахме няколко нови. Всички позиции, които бях заложил, трябваше да бъдат солидни дългосрочни търговии, които да оцелеят и при най-тежките сътресения на пазара.
Пробвах „Бондскейп“, за да получа представа за пазара след катастрофата три седмици по-рано. Беше наистина изумително да видя как пазарът действително се раздвижи. Това обаче, което ме впечатли най-много, беше начинът, по който голям брой взаимовръзки, разклатени сериозно след зловещото обявление на Грийнспан, бавно се завръщаха към нивата си отпреди бедствието. Например сградата „Рено“ бе възвърнала предишната си височина. Това означаваше един милион долара печалба за бюрото ни. Това бяха добри пари, които не исках да подлагам на риск, така че продадохме облигациите си. Бяхме си възстановили половината от загубите. Боб Форестър все още имаше резерви към „Бондскейп“, но не можеше да отрече, че системата работи безупречно.