— А, такова, всички сте видели прогнозите. Не дойдат ли някакви по-големи постъпления отнякъде, през август угасваме, или ако имаме малко повече късмет, през септември.
Последва тишина.
— Е, това е предизвикателството. Нека всички продължим да търсим нови дейности и нови възможности. — Соренсън вдигна ръка, когато Дейвид си отвори устата. — Знам, че не си особено доволен от новите ни цени, Дейвид, но ще трябва да вложиш всичко от себе си. В този бизнес човек никога не може да получи съвършения продукт на идеалната цена. Справяте се добре, момчета, само не се отчайвайте. До септември има цели четири месеца. Да, Дейвид?
— Не трябва ли да разгледаме варианта с продажбата на компанията?
— Това би изглеждало един разумен избор при създалите се обстоятелства — проговори за пръв път Найджъл Йънг.
— Да, налага се да разгледаме и този вариант — каза Соренсън. — Обсъдих проблема с двамата наши най-големи акционери, Марк и д-р Феърфакс. Нашето мнение е, че трябва да дадем шанс на компанията да се стабилизира през следващите два месеца. Ако нещата не се подобрят, ще потърсим купувач. Знам гледната точка на д-р Феърфакс, че в памет на Ричард сме длъжни да направим каквото е по силите ни, за да запазим независимостта на компанията.
— Мисля, че сме длъжни на Ричард и да не допуснем компанията му да банкрутира — заяви Дейвид. — Уважавам вашата гледната точка и особено тази на д-р Феърфакс, но ако не обявим компанията сега за продан, след два месеца ще се окаже прекалено късно. Може да се наложи да търсим купувача половин година. Сигурен съм, че последното нещо, което би желал Ричард, е хората, които са работили за него, да изгубят работата си.
Бе успял да формулира добре мисълта си. С тревога открих, че съм съгласен с него.
— Това са дивотии, Дейвид, и ти го знаеш много добре — избухна Рейчъл. — Ричард не искаше да продаваме, така че ние няма да продаваме. Ясно и просто, нали?
— Рейчъл, не желая такъв език на заседанията на съвета на директорите — изрече твърдо Соренсън.
— Добре — отвърна тя. — Тогава ще им казвам безсмислици. Но аз мога да се обзаложа, че в компанията няма друг човек, който да иска да продаваме. Всички се опитваме да докараме нещата до успешен край.
— Всички разбрахме мисълта ти, Рейчъл — изрече търпеливо Соренсън. — А сега, ще гласуваме ли?
Всички се обърнахме към Дейвид. Той се сдържа. Знаеше, че решението вече е взето. Гласува срещу предложението, но без сцени. Найджъл Йънг, разбира се, гласува заедно със Соренсън.
— Благодаря ви — каза Соренсън. — А сега имаме да разгледаме само още един проблем. Предлагам Марк Феърфакс да бъде назначен за три месеца като изпълнителен директор на компанията „Феър Систъмс“ и да бъде включен в съвета на директорите.
Уили подкрепи предложението. Това беше едно от нещата, заради които беше тук.
— Някакви коментари? — запита Соренсън.
Знаех, че е обсъдил предварително въпроса с всички присъстващи, но въпреки това бях напрегнат.
Дейвид Бейкър се приведе напред.
— Да, Дейвид?
— Каква ще бъде продължителността на това назначение? — запита той.
— Първоначално три месеца — отвърна Соренсън.
— Означава ли това, че след изтичането му ще бъде подновено за нови три месеца?
— Не, съвсем не. След като изтекат трите месеца, ние или ще назначим за постоянно директор, или компанията ще бъде продадена, в който случай тя ще назначи свой човек.
— Разбирам — произнесе Дейвид. — И ако се търси постоянна кандидатура, няма пречки той да бъде от персонала на компанията?
Той предлагаше кандидатурата си съвсем безцеремонно.
— Абсолютно никаква. Има ли още някакви коментари? Няма? Чудесно. Тогава нека гласуваме.
Под тежкия поглед на Соренсън кандидатурата ми беше одобрена единодушно.
— Добре дошъл, Марк — заяви той. Усмихнах се учтиво. — Уили ще се оправи с формалностите.
Съвещанието завърши.
— Рейчъл, Дейвид, Уили. Можем ли да поговорим? — спрях ги аз.
Изчакахме Найджъл Йънг и Соренсън да излязат от залата.
Йънг ми кимна учтиво, докато излизаше. Соренсън се забави.
— Е, свободен съм да поиграем голф в Сейнт Андрюс — каза той, като ме потупа по рамото. — Късмет, синко.
Наистина се нуждаех от него.
Рейчъл запали цигара още щом той затвори вратата. Уили зачака напрегнато какво ще им кажа. Дейвид показваше известно раздразнение. Той беше важна личност с важни дела, които не търпяха отлагане. Първото ми предизвикателство. Пет години по-голям от мен, магистър по бизнесадминистрация, стаж в компютърната индустрия, осемнадесет месеца във „Феър Систъмс“. Той би трябвало да управлява компанията, а не аз. Точно това си мислеше и вероятно имаше право.