— Просто умира да си бъбри с теб, това е всичко.
— Пет пари не давам, стига само да осъществява сделките. Но така или иначе чувам, че си имал наистина добър ден.
— Може да се погледне и от тази страна. От друга обаче, профуках два милиона долара.
— Е, Грег беше впечатлен. Каза, че ще успееш да си ги върнеш. Каза ми още, че си използвал онази машина за виртуална реалност.
— Точно така. „Бондскейп“. Работи страхотно.
Карън се засмя.
— Обзалагам се, че си същински клоун с онези очила.
— О, не знам. Но ми отиват. Само след две години ще ги носи целият свят.
— Хайде бе!
— Наистина. Можеш да ме наричаш както си искаш, но ако не са те, няма да мога да си върна двата милиона.
— Сигурна съм, че ще успееш да си ги върнеш. Винаги успяваш.
— Надявам се да си права. — Отпих замислено от шампанското. — А ти как се справи днес?
— Не беше съвсем лошо. Част от клиентите изпаднаха в паника. Умните се въздържаха да предприемат каквото и да било. Справих се със ситуацията. — И видът й наистина говореше, че не се тревожеше за днешния хаос. — Но атмосферата и без това не е много приятна.
— Защо?
— Носят се слухове, че се канят да реорганизират отделите за търговия с обикновени облигации по целия свят. Това няма да е много добро за Лондон. Всички изведнъж се свиват в черупките си или започват да търсят на кого да забият ножа в гърба.
— Какъв екип!
Карън изсумтя.
— Ние сме само едно голямо и щастливо семейство.
— Но ти няма за какво да се тревожиш, нали?
— Не би трябвало. В сравнение с миналата година комисионата ми скочи с петдесет процента. Но човек може ли да е сигурен изобщо в нещо в днешно време?
Имаше право. Човек никога не можеше да е сигурен в каквото и да било. И въпреки всичко имах чувството, че тя щеше да оцелее и при най-жестокия ураган.
— Искаш ли да поиграем тенис в събота сутринта? — запита тя. — Запазила съм корт за девет часа.
— О, господи! — простенах аз. — Най-доброто предложение за приятно прекарване на почивните дни.
— Какво искаш да кажеш? Можеш и да ме победиш. И преди си го правил.
— Да, два пъти.
— Това може да е третият.
— Добре — предадох се. — Ще играем.
Карън беше далеч по-добър играч на тенис от мен. Караше по-добре и ски и обичаше да побеждава. Аз само се потях и удрях с всичка сила топката.
Един мъж се приближи към нас.
— Питър! Как си? — запита Карън, подавайки страната си за целувка. — Благодаря ти за поканата. — Тя се огледа. — Тази сграда е изумителна!
— И дума не може да става за сравнение с онази дупка, в която се свирахме — отвърна той.
— Кога се преместихте?
— Миналата седмица. Телефоните още не работят. Но това ти е известно.
— О, да! Беше истински кошмар, докато успея да се свържа с теб. О, между другото, да те запозная с Марк Феърфакс. Той търгува пакета от акции на застрахователната акционерна компания в „Харисън Брадърс“. Марк, това е Питър Тусън, от Женевско-лозанската банка.
Усмихнах му се. Той ми кимна и отново се обърна към Карън:
— Ти беше дяволски права за „Крайслер“. Скочиха с повече от десет процента, откакто ни ги препоръча.
— Радвам се — отвърна тя. — Знаеш ли, когато чуя нещо, искам да съм сигурна, че то ще стигне и до ушите на най-добрите ми клиенти.
Това вече знаех, че не отговаря на истината. Карън бе изследвала най-подробно „Крайслер“ преди да го подскаже. Но тя знаеше добре, че клиентите й щяха да са по-нетърпеливи за действие, ако си мислеха, че са първите, дочули слуха.
Оставих ги да си говорят и заоглеждах тълпата, търсейки Бари.
Висок, среброкос мъж се приближаваше към нас. Питър го зърна, стегна се и млъкна.
— Добър вечер, Питър, как си? — запита мъжът с френски акцент.
— Много добре, благодаря, Анри — заекна той. — Анри Бурже, шефът на нашия лондонски офис. А това е Карън Чилкът от „Харисън Брадърс“, а това е, ааа…
— Марк Феърфакс — представих се, протягайки ръка.
— Тъкмо казвах колко прекрасни са тези офиси — обади се Карън.