Започвах да съжалявам, че съм препоръчал „Уагнър Филипс“ на Ричард. В действителност не знаех почти нищо за тях, освен онова, което ми бе съобщила Карън: че са агресивна, бързо развиваща се фирма, с множество клиенти от висшите технологии. Вярно, до този момент бяха успявали с набирането на финанси за „Феър Систъмс“ при трудни обстоятелства. Но на каква цена? Изпитвах гадното усещане, че тепърва ми предстои да откривам.
По време на срещата Уили беше мълчал. Когато се разделихме с Уагнър, аз го попитах:
— Какво мислиш?
Той се поколеба. Накрая събра кураж.
— Може и да греша, но никак не ми харесва.
Изсмях се. Биваше си го тоя Уили.
— Как върви? — запита Карън.
— Доста добре — отвърнах. — Налага ми се да уча страшно много неща страшно бързо. Освен това вече имах първата си среща с инвестиционните банкери. Беше очарователно. — Разказах й за обяда със Скот Уагнър.
— Струва ми се, че ще се чувства като риба във вода в „Харисън Брадърс“.
— Според мен ще бъде нещо прекалено дори и за нас. А иначе какво става в Лондон?
— Големи новини.
— Какво?
— Джак уволни Сали!
— Не думай! Какъв гадняр!
— Почакай, не е толкова страшно — отвърна възбудено тя.
— Защо? Какво стана?
— Ами, както можеш да предположиш, бях страшно ядосана заради това. В един миг момичето седи до мен и в следващия изчезва. Не й дадоха възможност дори да се сбогува.
— Да. И преди съм ставал свидетел на такива гадости. — Всеки от нас имаше такива преживявания.
— И така, отивам при Боб Форестър. Казвам му, че според мен от Сали ще излезе отличен агент по продажбите, ако й дадем възможност, разбира се. Казах му, че ще й отделям повече време, и аз ще нося отговорността, ако нищо не се получи. И тогава представи си какво ми изтърсва той.
— Какво?
— Казва, че след уикенда ще има голяма реорганизация и в понеделник Джак Тенко вече няма да е на работа при нас.
— Ура!
— Точно. Каза ми да позвъня на Сали у дома й и да й кажа да си вземе няколко дни отпуск и както обикновено в понеделник да дойде на работа.
— Добре свършено — казах. — Гордея се с теб.
— В действителност и аз се гордея със себе си.
— И какво се канят да правят с теб?
— Ще ме държат в Лондон, като по всяка вероятност ще ме натоварят и с нови отговорности, каза ми Боб. Освен това ме помоли да държа под око собствения му портфейл.
— Това е добре. — Карън си я биваше доста повече от мен и политиката. Изобщо не бях изненадан, че в резултат на цялата работа щеше да получи повишение. Може би трябваше да я докарам в Шотландия да се оправя с Дейвид Бейкър, което ме подсети да й кажа: — Канен съм на вечеря в събота в Единбург. Искаш ли да дойдеш?
— Съжалявам, но приех поканата на Питър Тусън. Не мога да му откажа. Клиент е.
— О, хайде, Карън — замолих я.
Тя се поколеба.
— Не, просто не мога. След като съм дала дума, нямам сърце да го излъжа. По-добре да не го правя.
Въздъхнах. Толкова ми липсваше.
— Е, добре. Ще се чуем по-късно.
13.
Събота сутринта бях във фабриката. Имах цяла папка с документи и куп електронна поща, които трябваше да обработя. Хората очакваха от мен решения.
В два часа отидох да взема Рейчъл. Имахме среща с брат й Алекс. Тя седеше до бюрото на Анди Кетъринг с Кийт Нюол. Кийт се люлееше на стола си и говореше бързо:
— Това е хаос, Рейчъл. Остави ни двамата с Анди да работим, ще се оправим.
Тя въздъхна и се обърна към Анди:
— Имаш ли време да се справиш с това без помощ?
След като внимателно бе слушал тирадата на Кийт, той отвърна:
— Предполагам. Не виждам някой да умира чак толкова за сън. А и ти ще бъдеш наблизо, ако падна в несвяст, нали?
— Да, ще бъда — въздъхна пак Рейчъл. — Добре, Кийт. Но имаш на разположение само четири дни. И после искам резултати.
— Имаш ги — ухили се той.
Рейчъл се извърна към мен:
— Още имаме проблеми със софтуера за Феър Рендър.
— Сериозно ли е?
— Винаги е сериозно, но не се тревожи, ще се справим с проблемите, нали, момчета?