Замислих се за тирадата на Дуги срещу виртуалните перверзни типове.
— Има нещо такова. Но, от друга страна, може да бъде от голяма полза. — Описах й следобеда си с Рейчъл и Алекс.
Тя слушаше с интерес.
— Иска ми се Дейв да ми разказва повече за тия неща. Защото обикновено само слушам за продажби, перспективни клиенти, срещи и сделки.
— Говори ли много за работата си у дома?
— Да. За него тя е от първостепенна важност. Само тя му е на ума през цялото време.
Това, изглежда, беше състояние, характерно за целия персонал на „Феър Систъмс“. Дори и аз май нямаше да се спася.
— С какво се занимавате?
— Помагам при управлението на едно общежитие за бездомни хора на върха на хълма в Лайт Уок.
— Наистина ли? — Това ме изненада много.
— Да. Е, не всички от тях са бездомни. Но всички са безпомощни. Повечето от тях просто не могат да се оправят в живота. — Забеляза изражението ми и се разсмя. — Не е толкова рядко, знаете.
— Да, знам, че не е — отвърнах объркан. — Но не е ли това…
— … малко странно, че съпругата на Дейв се занимава с такива неща? — прекъсна ме тя.
— Сигурно не — признах си аз.
— Е, сигурно има доста неща, които не знаете за него.
— О, наистина ли? — възкликнах.
— Да. Запознахме се в Уганда преди девет години.
— Но какво сте правили там? А той какво е правил там?
— Дейв вършеше някаква работа за Световната банка, а аз работех като доброволка за Оксфам.
— Не знаех, че Дейвид е работил за Световната банка.
— О, да. Той беше голям идеалист. Току-що дипломирал се със специалност икономика на развиващите се страни в съсекския университет. Беше убеден, че ако развитите държави се погрижат, лесно биха премахнали бедността на Третия свят. И той искаше да им покаже как.
— Голяма амбиция.
— Да. Но достойна.
— А вие? Защо отидохте там?
— Не можех просто така да седя със скръстени ръце, докато през това време хората умираха от глад — изрече със срамежлива усмивка. — Просто не мога.
Дейвид дочу думите ни.
— Да не ви разказва за Африка? — запита той, също леко смутен.
— Да — отвърнах. — Впечатлен съм.
— А не би трябвало. По онова време бях идеалист. Въобразявах си, че мога да реша проблемите на света. Вече знам, че е безсмислено.
— Все трябва да има някакъв смисъл — възразих.
Дейвид поклати глава.
— Помощта отива за оръжие, подкупи и разточителен живот за служителите от световните организации. До бедните едва ли стига и процент, а ако стигне, те просто я похарчват за алкохол и храна и забравят да се научат да отглеждат зърно. Потискащо е.
Погледнах съпругата му. Лицето й беше безизразно; явно тирадата й беше позната. Той забеляза погледа ми.
— Не ме разбирайте погрешно, винаги ще има нужда от служители, които да оказват помощ. Пат е спасила повече човешки живота, отколкото аз съм продал компютри. Все някой трябва да се грижи за жертвите на обществото. Но вие не можете да промените нещата. Така че най-важното нещо тук е да излезете в широкия свят и да си вземете онова, което е по силите ви. — У него заговори харвардският възпитаник. — Та нали това е същото, което вие правите в Ситито? Игра с големи пари. Спечелване на големи премии. И накрая похарчването им.
Той имаше право, разбира се. Не ми влизаше в работата да го критикувам.
Настъпи неловко мълчание. Пат стана да донесе следващите ястия, Ани запита Уили къде се намира поршето му. Направо заби пръст в раната. Той се бе отказал от своя „Прайс Уотърхаус Кавалиер“, за да постъпи на работа във „Феър Систъмс“, и бе принуден да се задоволи с шестгодишното си рено 5.
Пат се върна с вълшебното задушено. Бяха ми потребни няколко минути, за да забележа липсата на месо в него. Явно само вегетарианството на Дейвид не бе споделило съдбата на предишните му идеали.
Дейвид и Ани се увлякоха в оживен разговор. Възползвах се от възможността да науча още нещо за него.
— Как намирате живота като съпруга на изтъкнат мениджър? — обърнах се аз към Пат.
— Опитвам се да избягвам мениджърските забавления — усмихна се тя. — Това е първото от този род от доста време насам. — Въздъхна. — Отначало ми беше много трудно да свикна със задълженията на директорша, особено когато Дейвид работеше в Ай Би Ем. Но всеки от нас има свой живот. Винаги е бил страшно амбициозен. Много иска да успее и съм сигурна, че ще го постигне.