Изпълненият с мирис на бира топъл и уютен въздух на кръчмата „Инч“ ме блъсна в лицето, докато отварях вратата. До ушите ми долетяха гласовете на мъжете, скупчени около бара. Вече познавах повечето от тях. Зарадвах се, когато зърнах четвъртитата фигура на сержант Кокрейн; детективът пиеше бирата си.
Джим Робъртсън ме поздрави и ме попита какво ще пия. Бяха минали почти две седмици след пожара и вече не носех превръзка. Взех си бира и срещнах погледа на Кокрейн. Той кимна и ние се отдалечихме на маса, отдалечена от бара.
— Как върви разследването? — запитах.
— Зле — отвърна Кокрейн. — Още нямаме никаква следа, поне доколкото на мен ми е известно.
— Как го понася детектив Доналдсън?
— О, той е много търпелив мъж. Просто продължава.
— Значи не сте успели да откриете нещо около Дуги Фишър?
— Не, нищо не излезе. — Той отпи от бирата си. — Да имаш нещо за мен, синко?
— Не съвсем — отвърнах. — Вече започвам да си изяснявам начина, по който функционират нещата във „Феър Систъмс“. Самият аз разговарях с Дуги Фишър.
— И?
— Ами с Ричард определено са били врагове и Дуги призна, че би направил всичко, само и само да спре развитието на виртуалната реалност.
— Точно така. Той има доста обемисто досие.
— Знам, че е прекарал известно време в затвора.
— Изкара две години за нанасяне на средна телесна повреда. Освен това в полицията имат една много дебела папка с името му. Държат го под око от доста години. Засичали са го с много неприятни личности. И макар да има само една присъда, момчетата ни го смятат за опасен.
— Напълно споделям мнението им! — възкликнах. — А освен него има и един човек на име Дейвид Бейкър. Не мисля, че е обичал Ричард повече от Дуги, макар и да не желае да си го признае.
— Аха, двамата са имали един много сериозен скандал, нали така? Не можехме да разберем за какво точно. Бейкър твърди, че е било за стратегическите направления на компанията, но не било сериозно.
— Е, аз не съм толкова сигурен.
— Знаете ли каква е била истинската причина за спора им?
Поклатих глава и отпих от бирата си.
— Да ви кажа, Дейвид е страшно амбициозен.
— Е и?
— Да, прав сте — въздъхнах аз. — И какво от това? Не мога да проумея защо му е притрябвало да убива Ричард.
— Но имате някакво подозрение?
— Дори не е и подозрение — изрекох отчаяно. — Никога до този момент не съм се изправял лице в лице с убиец и дори не знам как изглежда човек, отнел живота на друг. Просто не мога да си представя човек от обкръжението на Ричард способен на такава постъпка. Вероятно дори и не трябваше да го споменавам.
— Не, не. И най-дребната информация е от полза за следствието.
— Значи можете да споделите нещо?
— Може би.
— Къде са били Дуги и Дейвид, когато е бил убит Ричард? И когато беше подпалена къщичката за лодки?
Кокрейн се взираше в бирата си известно време.
— Ще ви кажа, но не бива да разберат, че сте го научили от мен. Доналдсън направо ще ме изсели. Трябва да се хванем за нещо и кой знае, може вие да се окажете човекът, който да ни помогне.
— Ще го направя, стига да мога.
— Добре. И така, Дуги има алиби за съботата, когато е загинал брат ви. Бил е в квартирата си и разговарял с приятелчетата си по някаква компютърна мрежа. Интернет, така мисля, че се казваше. Проверихме по мрежата и те потвърдиха.
— А Дейвид?
Кокрейн се приведе напред.
— Случаят с Дейвид Бейкър е интересен. Той твърди, че е прекарал у дома си целия ден, защото подготвял някаква презентация. После отишъл да тича. Жена му е била на работа до пет, така че не може да потвърди или да отрече думите му.
— Интересно — подметнах. — А за времето на пожара?
— Е, това е било в три сутринта. Всеки обикновено е в кревата си по това време, нали? И всеки би могъл да си обуе чехличките и да отскочи да му драсне клечката.
Замислих се над думите му.
— Но Дейвид е женен. Запознах се със съпругата му. Тя би разбрала, ако той е напускал къщата по това време.
— Грешиш, момчето ми.
— Защо?
— Защото спят в отделни спални.
14.
Бързо прехвърлих юридическите документи пред мен. За двайсет минути трябваше да прочета тридесет страници. Проклетият му Дейвид! Не можа ли да ми ги даде в петък, както ми беше обещал?