— Благодаря ви — отвърна учтиво Бурже.
— Приличат ми много на сградата ви в Ню Йорк. Но си мисля, че това централно пространство работи далеч по-добре. И то ли беше проектирано от Фиърон?
— Всъщност, да — отвърна Бурже и разпалено започна да обяснява как и защо банката била наела Фиърон от Лондон. А Карън дори бе успяла да провери за името на архитекта, преди да дойде!
Някой ме докосна по лакътя.
— Марк, как си, синко?
Беше Бари, главният борсов посредник на банката.
Направих гримаса.
— Имал съм и по-добри дни.
— Аз ли не знам. Момчетата ми не спряха през целия следобед.
Огледах се и се намръщих.
— Какво правя тук, Бари?
Той се изсмя.
— Не ти е май стихията, а? Е, и моята не е. Ела, искам да се запознаеш с един човек. — Той ме издърпа към дъното на атриума. — Той е шефът ни по търговия в световен мащаб.
Ето значи каква била работата. Бяха ме примамили тук, за да ми предложат работа, а Бари искаше да ме представи на шефа си. Това беше ласкателно, но не ме вълнуваше. „Харисън Брадърс“ беше една от най-добрите фирми в целия свят, а тяхната банка беше просто аматьор с дълбоки джобове и големи търговски загуби. Един ден можех да осребря опита си в „Харисън Брадърс“ за нещо наистина голямо, но моментът още не беше дошъл. Все още се учех на занаят и изпитвах удоволствие при това. Парите бяха нещо второстепенно.
Държах се учтиво с шефа му и си поговорихме близо половин час. Когато най-сетне успях да се освободя, видях Карън да стои сама близо до входа и да се оглежда. Забеляза ме и попита:
— Можем ли да тръгваме?
— Ако искаш — отвърнах. — Какво става?
Тя прехапа устни и нищо не каза.
Спрях едно такси и се качихме.
— Бари се кани да ми предлага работа, сигурен съм в това — казах.
Карън не отговори. Загледа се напрегнато през прозореца.
Това вече ме разтревожи. От няколко месеца не я бях виждал в такова състояние. Пътувахме в мълчание. Накрая таксито свърна в тясната уличка до пътя за Холанд Парк, където живеех. Карън влезе направо в спалнята да се преоблече. Аз се качих във всекидневната на втория етаж. Това беше любимата ми стая. Беше скромно обзаведена с диван, кресло, телевизор, стереоуредба, хладилник и пианото на майка ми, с което не можех да се разделя. Залязващото слънце струеше от голям плъзгащ се прозорец, който извеждаше на тераска. Взех кутия бира от хладилника и излязох на терасата да наблюдавам залеза над Западен Лондон. Градските градини бяха поръсени с бялото и розовото на разцъфтелите череши.
Бях купил къщата преди шест месеца благодарение на миналогодишната премия и това беше първият ми самостоятелен дом. След шестте години свиване в малки квартири в най-различни части на Лондон изпитвах огромно удоволствие да се качвам и слизам по стълбите между отделните си стаи.
Отпих от бирата си. Нещата вървяха добре. Къщата. Работата. Карън.
Но какво се бе случило с нея тази вечер? Не мислех, че съм я обидил с нещо. Тя се бе държала съвсем нормално в началото на празненството.
Чух я да се качва.
— Искаш ли вино?
Тя леко кимна. Отворих една бутилка и й налях чаша. Седнах до нея на дивана.
— Какво става?
Карън пое чашата и се загледа пред себе си.
Зачаках.
— Видях го — произнесе накрая. — Той беше там, на празненството.
— Кой?
Не ми отговори, но прехапа устни.
— Кой? — Изведнъж проумях. — Той беше там, на приема?
Тя кимна. Поех си дълбоко дъх. Това вече беше повод за сериозна тревога.
— Разговаря ли с него?
— Не, но…
— Но какво?
— Той… ме погледна… Като… не знам. — Тя се отдръпна от мен.
Взех ръката й и я стиснах. Проклятие!
След всичко това, което бях направил — не, след всичко, което бяхме направили заедно, последното нещо, от което се нуждаехме, беше старият й любовник да се появи отново.
Почти нищо не знаех за него. Не ми бе казала дори името му. Бил женен и много по-възрастен от нея. Имали връзка в продължение на две години, когато вече Карън не издържала и му поставила въпроса ребром — тя или съпругата му. Отговорът му обаче не й харесал.
Разделили се. Тя била направо смазана. Аз проявих съчувствие. Вместо да човъркам раната й, се опитах да я откъсна от терзанията й. Сближихме се. Под цялата си увереност тя беше уязвима, несигурна в себе си. Никога не успях да разбера причината, но за мен тайната й си оставаше нещо загадъчно и вълнуващо. Не бях наясно също и защо ме харесва. Мисля, че присъствието ми я отпускаше. С мен й беше приятно без каквито и да било усложнения. За последните осемнадесет месеца бях извоювал доверието й, а сега, надявах се, и любовта й. Тя си имаше собствена квартира в Мейда Вейл, но преди два месеца се пренесе да живее при мен. Не го бяхме обсъждали. Просто вече оставаше почти всяка нощ в дома ми и лека-полека вещите й започнаха да се пренасят и те.