— Защо не си ми казала досега?
— Не ми дойде на ума.
Разбира се, че й беше дошло на ума.
— О, хайде, Рейчъл.
Тя ме погледна право в очите.
— Ами, работата е там, че той изобщо не искаше да се среща с теб, но аз го убедих, че това е добра идея и че би трябвало да се срещнете.
Това ме накара да се чувствам някъде над двата метра. Наистина беше голяма работа шефът на компанията наш най-голям клиент да не иска да се среща с мене.
— Какво толкова има против мен?
— Ти си от Ситито. А той го ненавижда. Всъщност ненавижда Уолстрийт, но това е едно и също, нали?
Не беше лъжа.
— Защо?
— „Дженсън Компютър“ направи страхотен бум през осемдесетте. Дженсън беше герой. Но през последните две години цените на персоналните компютри продължаваха да падат до пункта, където дори и неговата компания започна да губи. Той беше хванат между пресата на Ай Би Ем и „Компак“ отгоре и масовата продукция на тайванците и корейците отдолу. Преди две години закупи една компания производител на чипове, но това не му се отрази добре. Трудно е да се каже какво ще е бъдещето на компанията. Така че цената на акциите му падна. — Изтръска пепелта си в чашата от кафето. — И Уолстрийт иска главата на Дженсън. Той е човек от вчерашния ден. Минало.
— А това не му харесва?
— Определено. Карл не желае да е минало, преди да е навършил четиридесетте.
— И защо е тук?
— Да разговаря за няколко неща, върху които работим заедно.
— Като например проекта „Платформа“?
Рейчъл беше наясно, че вече няма смисъл да го крие.
— Рейчъл, ще ми кажеш ли, по дяволите, какъв е този проект „Платформа“? Трябва да знам.
— Не мога да ти кажа. Съжалявам, но просто не мога. Карл Дженсън беше особено настойчив по този пункт. Тревожи се заради връзките ти със Ситито и от факта, че ще си тук само три месеца. Направо е луд на тема секретност. Трябва да ми вярваш. — Тъмнокафявите й очи бяха особено настойчиви. — За всички е най-добре да не ти казвам нищо.
— Добре. А Дейвид знае ли? — Това беше детинско, но не исках Дейвид Бейкър да знае тайни, неизвестни на мен.
— Не. Знае само, че групата съществува, но не му е известно нищо за нея. Единствените хора, които знаят, сме аз, Кийт, Анди и Соренсън.
— Соренсън знае за това?
— Да, мисля, че Ричард му каза. Разбира се, преди това го съгласува с Дженсън.
— А ти не можа да го съгласуваш с Дженсън заради мен?
— Казах ти. Опитах. Но той не искаше и да чуе.
Отпуснах се в стола си за момент и се замислих. Неведението ми относно проекта „Платформа“ направо ме изкарваше от кожата. Но аз никога не бях позволявал емоциите да се намесват в работата ми като борсов посредник и сега също не бих го позволил. Имах доверие на Рейчъл. Вярвах, че неохотата й да сподели с мен се дължеше на факта, че тя се бои за успеха на проекта. И макар да не знаех какво представлява той, разбирах, че е извънредно важно за нас да успее. И въпреки това щеше да ми е безкрайно трудно да ръководя компанията, без да знам нищо за най-важния й контракт.
— Добре — заявих най-накрая. — Но те моля да имаш грижата да го убедиш, че трябва да ми има доверие. Ако искате да ръководя добре компанията, трябва да знам какво става в нея.
Рейчъл се ухили.
— Добре. Знаех, че ще ме разбереш. Ще направя всичко възможно да си промени мнението за теб. — Тя се изправи. Спря и хвърли поглед към ризата и панталоните ми. — Между другото, радвам се, че днес не си сложил костюма си.
Не можах да сдържа усмивката си. Небрежно облечената жена пред мен щеше да се срещне с една от легендите на изчислителната техника и ми даваше съвет как да се обличам. Най-смешното беше, че сигурно имаше право.
Седях в кабинета си и чаках. Рейчъл ми беше казала, че ще дойдат двамата с Дженсън по някое време след три. Вече минаваше пет и половина. Два часа и половина бях седял зад бюрото си, без да свърша почти нищо. Ед ми беше оставил съобщение, но нямах желание да разговарям с него. „Харисън Брадърс“ ми се струваше нещо много далечно в момента.
Обадиха ми се двама журналисти, които искаха информация за твърденията на Дуги. Заявих им, че сме получили писмо от човек, който ни известява, че ще заведе иск срещу нас, но е предпочел да се откаже, и че нямам какво повече да кажа по случая. Ограничих се с възможно най-малката информация.