— Мисля, че разбирам.
— Е, в момента навън се води война. И всички понасяме жертви в нея, от Ай Би Ем до най-калпавия малайзийски занаятчия. Причината е там, че персоналните компютри вече са обикновена стока. Всеки може да ги произвежда, стига да има чипове. А чиповете са мозъкът на компютъра, като повечето от тях се произвеждат от „Интел“.
Той закрачи из кабинета и продължи да говори:
— И така, преди две години закупих един производител на чипове. Компания на име „Интерсърк“. Сега произвеждам чипове не по-лоши от тези на „Интел“ и си ги влагам в собствените компютри. Така че разполагам с оръжията, от които се нуждая в тая война. Но все още не мога да направя пари. „Интел“ се е наложила. Всички копират техните схеми, хората купуват първо техните чипове, те разполагат с най-големите заводи. И така, какво да правя аз? — Спря и се приведе над масата. — Аз ще си подбера бойно поле — виртуалната реалност. На пазара за системи с виртуална реалност аз мога да произвеждам компютрите, периферията и чиповете по-добре от всеки друг. По-добре от Ай Би Ем, или от „Интел“, или от японците, или от проклетите корейци.
— Но масов пазар за системи с виртуална реалност все още не съществува.
— Ще има — заяви Дженсън. — Преди петнадесет години аз бях единственият, който предвиди какво ще се случи с персоналните компютри. Тогава бях на двадесет и четири. Е, сега вече виждам следващата вълна. И това е виртуалната реалност.
— Това не е нещо за някакви гладкомозъчни любители на игри или перверзни типове. Това ще бъде част от живота на всички нас през следващото столетие. А онези шибани идиоти от Уолстрийт не могат да го видят!
Замислих се.
— Значи вие се надявате, че посредством нашата технология ще можете да разкриете пазара за виртуални системи? Вие произвеждате графичните карти Феър Рендър и асемблирате наши компютърни системи.
Дженсън не ми отговори и продължи да крачи.
Това беше интересно. Рейчъл бе споменала, че за да се разработи един пазар за системи с виртуална реалност, системите и особено чиповете трябва да се произвеждат масово. Дженсън явно имаше голямо желание да стане свидетел на това нещо. И наистина той беше важен клиент.
— А проектът „Платформа“ има ли нещо общо с всичко това? — запитах.
— Възможно е — отвърна той. — Но аз не очаквам един хлапак от Уолстрийт да го схване.
Подминах задявката.
— Знам, че проектът „Платформа“ е строго секретен. Мога да ви уверя, че Рейчъл не ми е споменавала абсолютно никакви подробности. Тя твърди, че вие сте настоявали проектът да се пази в най-дълбока тайна.
— Дяволски сте прав.
— Е — продължих аз, — в такъв случай ще ви бъда много благодарен, ако вие самият ми кажете какво представлява проект „Платформа“. Така ще мога да се уверя, че ние сме най-добрите за вас. Много е трудно да се ръководи такава компания, без да знае човек нищо за нея.
— Хей, съжалявам много, че ви е толкова трудно да управлявате „Феър Систъмс“, но това си е ваш проблем, не мой.
Реших да не се поддавам на провокацията. А ставаше очевидно, че всеки мой следващ въпрос за проекта неминуемо ще ме сблъсква с все същото отношение. Бях докаран почти до бяс, че не иска да ми каже.
Той спря да крачи из стаята и седна.
— Как се справяте без Ричард?
Аха. Това беше труден въпрос, но и преди ми го бяха задавали различни клиенти, които бяха останали доволни от отговорите ми.
— Бяхме потресени от смъртта му. Това е съвсем естествено — започнах аз. — Но както знаете, тук разполагаме със способни инженери и техници. Рейчъл е била в течение почти на всичко, което Ричард е правил в техническо отношение. А Дейвид Бейкър поддържа добри връзки с клиентите ни.
— А какво ще кажете за лидерството? Всяка компания трябва да си има лидер.
— За мен такъв проблем не съществува. Радвам се, че имам подкрепата на работещите във фирмата. — И това беше истина. Макар и непрестанно да възникваха проблеми, смятах, че се оправям добре с хората. Вече ми вярваха и ме приемаха.
— Аха. — Дженсън не беше убеден. Той се отпусна назад. — Ричард ръководеше нещо наистина голямо тук. Ще се моля да не оплескате нещата.
— Няма — издържах погледа му. — Всичко ще си върви както е било.
За миг настъпи тишина, после Дженсън се изправи и се насочи към вратата.
— Е, радвам се, че се запознахме, Марк. Чао, Рейчъл. — Той й се усмихна.