Бях притиснат в ъгъла, нямах друг изход, освен да направя опит за компромис.
— Не е ли по-добре, ако ни платите двеста и петдесет сега, а остатъка през юли? — предложих аз.
— Не. — Дженсън беше категоричен. — Нямам никакво намерение да хвърлям на вятъра седемстотин и петдесет хиляди долара и да провалям такъв проект само защото си отивате следващия месец. Това ще е тъпо, а аз не съм тъп. Оцелеете ли до септември, тогава вече ще съм сигурен, че ще ви има дълго време, и ще си получите парите. — Той ми се ухили. — Ти си момче, дето върти пари. Ще намериш парите. Никакъв проблем, обаждаш се на приятелчетата си от Уолстрийт и мангизите цъфват на масата!
— Карл, не можеш да говориш така — намеси се Рейчъл.
— Напълно сериозен съм — отвърна той. — Ще ме извиняваш, Рейчъл.
— Откажете ли да ни изплатите парите, които ни дължите, ще отложим работата по проекта „Платформа“ — казах — и след това ще ви съдим.
Дженсън вдигна ръце.
— Няма проблеми, както желаете. Помисли си върху това, което ти казах. Сега се връщам в Щатите. Обади ми се утре и ми кажи дали искаш да продължаваме работата или не. Довиждане. — Вратата се захлопна подире му.
Хванах се за главата. Ето, това е. Това беше краят. Сега вече нямаше дори и теоретичен шанс „Феър Систъмс“ да оцелее. Нямаше и две седмици, откакто бях поел ръководството на компанията на Ричард, и тя вече бе свършена.
Станах. Рейчъл още не се бе съвзела от удара.
— Май си изненадана, а? — запитах.
— Не, това просто няма никакъв смисъл. Прекалено сме важни за Дженсън, за да ни отхвърли с лека ръка.
— Е, точно това май ще направи.
— Да продължаваме ли работата по проект „Платформа“? — запита Рейчъл.
— Да продължаваме ли, по дяволите! — избухнах. След момент обаче се овладях. — Е, може би трябва да продължиш работата. Само че от този момент нататък не искам да даваш на Дженсън нищо ново. Възможно ли е това?
— Предполагам, че е възможно.
— Добре. Иска ми се работата по проекта да не прекъсва, в случай че Дженсън размисли, за да можем да реагираме своевременно. Надявам се никога повече да си нямам работа с него, но може да се окаже, че не сме в състояние да го избегнем. Той е прав; това е единствената ни надежда. Сега мисля, че вече трябва да известим и останалите.
Две минути по-късно Дейвид и Уили пристигнаха в кабинета ми. Предадох им новините.
Уили си пое шумно въздух и избъбри: „Майко мила“. Дейвид обаче изобщо не се притесни, дори се зарадва.
— Какво ще правим сега? — запита Уили.
— Колко време мислиш, че ще издържим без парите на Дженсън?
Той извади сметките си.
— Можем да изкараме още четири седмици, но се съмнявам, че ще изплатим юнските заплати.
Беше 19 май. „Феър Систъмс“ плащаше на служителите си на петнадесето число. Имахме на разположение по-малко от месец.
Същата вечер се прибрах силно потиснат в Къркхейвън. Карах бавно покрай кея, но не виждах и следа от Дуги. И от кучето му, което беше по-важно. Тръгнах покрай стената на вълнолома и седнах да помисля или по-скоро да се поразсея.
Бях се провалил. Нямаше друга дума. Бях подвел всичките си най-близки хора: Карън, баща ми, Ричард. Компанията му щеше да извади голям късмет, ако го надживееше с два месеца.
Знаех, че вината не е изцяло моя. Но аз бях свикнал да побеждавам, да имам късмета на своя страна, да правя пари. Тайничко вярвах, че човек е ковач на собствения си късмет и че само неудачниците губят, защото „обстоятелствата излизали извън контрола им“.
Истината беше, че аз не знаех нищичко за виртуалната реалност и за управлението на едно предприятие. Бях направил всичко възможно, за да загърбя този факт, доверявайки се на разума и здравия смисъл, за да превъзмогна всички проблеми, но от първоначалната ми самоувереност не бе останало нищо. Не бях оправдал доверието на Соренсън.
Все още нямах представа кой може да е убил Ричард.
Погледнах към морето. Вятърът брулеше лицето ми. Небето беше покрито с тъмни облаци. Внезапно усетих по лицето ми да се стича вода. Валеше силен дъжд. Сгуших се в якето си.
Какво, по дяволите, правех тук?
Ако бях в Лондон, можех да си пия бирата на терасата в очакване Карън да се прибере всеки момент. Внезапно осъзнах колко ми липсват гълчавата на „Харисън Брадърс“ и борсовият му салон, Грег, Ед, другите борсови посредници, екраните, покупките и продажбите.