И Карън. Бях толкова далеч от нея. Може и да бе от настроението ми, но аз усетих, че разстоянието влияе на връзката ни. Е, ако това беше вярно, какво правех тогава тук, измъчвайки се над една загубена кауза? Трябваше да си прекарвам времето с нея.
Уредих си да прекарам, уикенда с Карън, а понеделника — в „Харисън Брадърс“.
— Разказвай — каза Карън.
Беше се свила на дивана с чаша вино. Изглеждаше прелестно с гъстата си руса коса, разпиляна по раменете, които вече придобиваха лек загар под първите лъчи на майското слънце.
Бяхме прекарали следобеда на конни състезания в Сандаун. Денят беше наистина чудесен.
Бях приготвил вечеря и се наслаждавахме на компанията си. До този момент Карън не ме бе попитала за „Феър Систъмс“ и й бях благодарен за това.
Сега обаче изпитвах желание да говоря.
— Мисля, че „Феър Систъмс“ ще фалира — казах.
— Е, щом акциите са паднали на три долара, значи наистина е зле.
— О, не мисля, че пазарът си дава наистина сметка за реалното положение на компанията. Този срив се дължеше на страховете на хората, че системите с виртуална реалност могат да убиват хора. Което само по себе си е достатъчно лошо. Това обаче, което е още по-зле, е, че ние току-що се простихме с най-големия си клиент.
Разказах й всичко за Дженсън и онова, което ми беше известно за проект „Платформа“. Разказах й също и за заплахите на Дуги.
— Вината не е твоя.
— Разбира се, че не е — изсумтях.
Карън ме изгледа разтревожено.
— Прощавай — казах. — Аз те предадох, предадох всички.
— Едва ли има нещо, което можеше да направиш. Къде е онова прословуто хладнокръвие на борсовите посредници? Та ти направо се вживяваш!
— Разбира се, че се вживявам! Та нали става дума за компанията на брат ми в края на краищата!
— Добре, добре — опита се да ме успокои тя. — Марк, знам колко е важна за теб „Феър Систъмс“! Но ти направи всичко, което бе по силите ти. Нищо повече не може да се направи. Вярно, не си направил възможно най-добрата сделка, но все още има време да се измъкнеш без голяма загуба. Примири се със загубите. Колко време имаш още преди да секне паричният поток?
— Около месец, може би и по-малко.
— И това време ти е достатъчно да продадеш компанията. Ти спомена, че има купувачи. Продавай и гледай да спасиш каквото можеш. Забрави „Феър Систъмс“. Забрави онзи откачалник Дуги. Върни се в Лондон.
Размислих върху думите й. Нищо, освен чудо не можеше да спаси компанията. Банкрутираме ли, това нямаше да помогне никому. А ако бъдеше продадена, поне хората щяха да си запазят работата и технологията на Ричард нямаше да загине. На татко това можеше да не му хареса. Също и на Рейчъл. Избор обаче нямаше.
— Права си — казах. — Ще продам компанията.
Същата нощ се любихме. Беше минало много време от последните ни ласки. Карън страшно ми беше липсвала и бяхме прекарали заедно един чудесен ден. Но дори и това не стигна, за да се върнем към предишните ни нощи.
Дали причината беше в мен? Или в нея? Не знаех.
— Нещо не е ли наред? — запитах я след това.
— Не — отвърна тя. — Всичко е наред.
Озадачен се отместих в своята половина на леглото и заспах.
Беше наистина изумително колко трезво разсъждавах сега, след като бях взел решение да продавам. Още се чувствах гузен. Бях се провалил. Изпитвах вина, че предавах Ричард и желанието му „Феър Систъмс“ да остане независима. И бях подвел баща си.
Бях се провалил напълно и в опитите си да открия нещо за смъртта на Ричард. Бях сигурен, че по някакъв начин тя беше свързана с компанията, но нямах представа как. И след като петдесет от най-добрите детективи на Файф не можеха да го разкрият, какво можех да направя аз?
Карън беше права. Позицията ми беше губеща и нищо не можеше да я превърне в печеливша. Бях длъжен да преглътна загубите, да приключа със случая и да се захвана със следващата работа.
Едно нещо обаче никак не ми се нравеше — това, че Дуги може да си въобрази, че е успял да ме сплаши. Но тук щеше да пострада единствено гордостта ми. А и честно казано, нямах никакво желание да се сблъсквам с онзи кръвожаден пес.
В неделя вечер позвъних на Соренсън и му казах за решението си. Той ме окуражи. Не бе успял да изнамери някакво чудотворно решение, когато му бях съобщил, че Дженсън отлага изплащането на авансовите вноски. Изобщо не ме обвини за станалото и подкрепи решението ми да продавам. Каза ми, че ще поговори с баща ми, който половин час по-късно ми позвъни.