— Току-що разговарях с Уолтър.
— Съжалявам, татко. Но се налага да продаваме.
Той въздъхна:
— Да, знам. Какъв срам!
Последва тишина.
— Уолтър ми каза, че това няма нищо общо с теб. Благодаря ти, че направи всичко възможно да спасиш компанията.
— Не се тревожи. — Все още се чувствах виновен, че го бях подвел. Освен това още се тревожех.
Потопих се в познатата гълчава на борсовия салон на „Харисън Брадърс“. Запътих се към бюрото си с някакво приятно очакване. Според вестниците от почивните дни сделката, която двамата с Ед бяхме направили предния месец, най-после даваше плодове.
Стигнах до бюрото си и включих машините си.
— Здравей, Ед — казах, докато набирах номера на страницата за пазара на американски съкровищни облигации.
Той говореше по телефона, но ми махна с ръка.
Бях прав! Разликата между дву- и десетгодишните съкровищни бонове на американското правителство се бе свила от 1,40 до 1,28 процента. Направих набързо няколко изчисления наум. Това представляваше почти един пункт печалба на сто милиона долара, или без малко цял милион! Съвсем не беше зле!
Ед приключи с телефонния си разговор.
— Погледни това! — повиках го. — Успяхме ли или не?
Той примига и се почеса по тила. Нещо не беше наред.
Погледнах го и се замислих.
— Нали сделката все още е в сила?
— Не съвсем — каза Ед.
— Какво искаш да кажеш с това, не съвсем?
— Оттеглих я миналата седмица.
— Така ли? Че с каква печалба приключи?
— Беше повече като загуба. Двеста и четиридесет хиляди, ако бъдем точни.
Не можех да повярвам на ушите си. Бях му казал да движи сделката. Как е могъл да загуби толкова много? Съжалих, че му се доверих. Това момче явно беше пълен галфон.
Ед прочете чувствата, изписани по лицето ми.
— Етиен ми каза да я приключвам.
— Етиен ли? Какво искаш да кажеш?
— Ами, откакто ти си тръгна, той всеки ден ме дебнеше. Веднага щом сделката взе да регистрира загуби, Етиен го забеляза и ми нареди да я приключвам.
— Защо не ми се обади във „Феър Систъмс“?
— Направих го, но ти не беше там. — Спомних си за съобщението му. — А и освен това Етиен ми нареди да я прекратя веднага. Два часа след като продадох позицията, нещата тръгнаха в наша полза.
Бях бесен, но не на Ед. Най-вече се гневях на себе си. Направо бях готов да убия Етиен.
— Добре, Ед, не се тревожи — казах и тръгнах да търся Етиен.
Ед вдигна телефона, сви се на стола си и се залепи за екрана на компютъра си.
— Етиен, можеш ли да ми отделиш няколко минути — попитах, сварвайки го застанал до Грег.
— Не сега, зает съм — изрече той със странния си акцент на френски търговец на ценни книжа. Английският му беше отличен, но в речника му се съдържаха определени думи, смесица от кокни и парижки диалект. Те имаха странен ефект при един толкова елегантно облечен човек.
— Не, сега — заявих. — Защо си казал на Ед Бейлис да продаде позицията ми от съкровищни бонове?
— Казах ти, че сега не мога да разговарям. Зает съм — отвърна той, без да ме погледне, като вдигна слушалката на телефона на Грег.
Дръпнах рязко шнура. Етиен се извърна към мен с пламнали от гняв очи.
— Можехме да направим един милион долара от тази сделка, вместо да губим двеста и четиридесет хиляди! — Внезапно осъзнах, че всички в залата са се заслушали в разговора ни.
— Сделката беше прекалено трудна за Ед да се справи. Той е още хлапак. Вече загуби двеста хиляди. Колко време според теб трябваше да го чакам? Докато загуби половин милион?
— Аз държах сделката в ръцете си. Можеше да ми позвъниш.
Етиен се извърна целият към мен.
— Колко пъти си се обаждал през изминалите две седмици?
За момент останах без думи.
— Нито веднъж! — изкрещя той. — Ти оставяш едно дете с тримесечен опит да управлява позиция на стойност четиристотин милиона долара в най-опасните пазари, които сме имали от години, и дори не се обаждаш! Ти си много опасен. Ама страшно опасен!
Не казах нищо. Ако Етиен бе оставил Ед да се оправи, сега вече щяхме почти да сме възстановили загубите от онези 2,4 милиона долара. Бях страшно разгневен на Етиен, но се ядосвах и на себе си. Съзнавах, че в известен смисъл има право, защото наистина бях длъжен да се обадя. Защо не отговорих тогава на обаждането на Ед?