17.
— Нямаме никакъв друг изход, освен да продаваме — казах. — Разговарял съм с Уолтър за това и той е съгласен. Днес следобед ще се обадя на Скот Уагнър и ще го накарам да потърси купувачи.
Наблюдавах какви ще са реакциите им. Уили изглеждаше облекчен. Дейвид сияеше.
Рейчъл обаче дори не се усмихна.
— Само ни известяваш или искаш мнението ни? — запита тя с глас като бръснач.
— Страхувам се, че ви известявам — казах. — Но ако искаш, можем да го подложим на гласуване. — Усещах, че Уили и Дейвид са на моя страна.
— Не можем ли да убедим Дженсън да промени решението си?
— Опитах се. Прекалено голям инат е.
— Какво ще кажеш за банките? Ти трябва да имаш контакти в Ситито. Не можеш ли да уредиш нещо?
— Никой банкер няма да ни даде пари при положението, в което се намираме сега. Това би било все едно да хвърли парите си на вятъра.
— Е, аз съм против — заяви Рейчъл. — Всички знаем, че Ричард никога не би продал компанията, така че аз смятам, че не трябва да го правим само защото той е… мъртъв. — Руменина заля бузите й, а гласът й затрепери. Това сепна всички ни. До този момент никой не я беше виждал да проявява чувства по какъвто и било повод.
— Успеем ли да открием необходимата компания майка, тогава можеш да продължиш с работата си — казах внимателно аз. — Все още имаш възможността да доведеш виртуалната реалност до всеки дом.
— Не се опитвай да ми говориш отвисоко! — изкрещя тя. — Направо не мога да повярвам, че точно ти вършиш това! Виждаш какъв къртовски труд сме вършили, за да стигнем дотук. Ричард, аз, Кийт, Анди, Тери, Дейвид, Уили, дори и ти. Всички тия седемдневни седмици. Двайсет и четири часови работни дни. Толкова много сложни проблеми са решени. — Лицето й вече пламтеше като божур. — Толкова сме близо вече! Толкова близо. И сега ще захвърлиш труда ни на вятъра, като плюеш на всичко, в което брат ти вярваше, за което всички сме се блъскали! — Тя се изправи. — Добре, можеш да го направиш, но без мен! — изкрещя и излетя от стаята.
Останахме като втрещени.
— Ще се върне — обади се Дейвид. — Тя няма избор. На всички гении от време на време им избива чивията.
Въздъхнах.
— Добре, ще се свържа с „Уагнър Филипс“ и ще видя какви купувачи могат да ни намерят. Един месец според мен е достатъчно време, ако се раздвижим. Но трябва да цепим и косъма на две.
Двамата излязоха. Седнах и се замислих над реакцията на Рейчъл.
Знаех, че е срещу продажбата, но не бях очаквал такава силна емоционална реакция от нейна страна. Дейвид грешеше. Избиването на чивия изобщо не беше характерно за нея. А без Рейчъл компанията просто губеше смисъла си.
Изкушавах се да я оставя, докато се успокои. Нещо обаче ме накара да я потърся. Нещо не беше наред, нещо, известно само на нея, а на нас — не. Сега беше моментът да ми каже какво е.
Щорите в кабинета на Рейчъл бяха спуснати, така че не можех да надзърна вътре. Кийт, Анди и другите само ме изгледаха, докато ги подминавах. Почуках на вратата й.
Никакъв отговор.
Бутнах вратата, отворих я, вмъкнах се вътре и я затворих.
Тя седеше закрила лице с ръцете си и хлипаше тихо. Не вдигна глава при влизането ми.
— Рейчъл?
Не ми отговори.
Седнах на стола пред бюрото й и зачаках. Хлипанията й ме накараха да се почувствам неудобно, но реших да остана. Знаех, че ако искаше да се махна, щеше да ми го каже.
След около минута тя се изправи на стола си и отмести косата от лицето си. Бузите й бяха зачервени и мокри от сълзите.
Седяхме в тишина.
— Знаеш ли, това е първият път, когато плача за него. Той е мъртъв почти от месец, а за първи път плача.
Тя се опита да овладее гласа си, но захълца и отново зарови лице в ръцете си.
Не казах нищо.
— Господи, колко ми липсва! — промълви тя. — Беше толкова прекрасен човек. Истински велик човек. И не мога да се примиря, че го няма. Понякога, особено късно през нощта, когато работя тук, усещам присъствието му. Сякаш заедно се блъскаме над някой проблем. Тук мога да работя заедно с него в продължение на два или три часа. И изработваме идеи, решения. Заедно.
Тя се бе овладяла, но искаше да говори.
— Толкова дълго съм работила заедно с него върху всичко това. Много пъти бях единственият човек на света, способен да следва конструкциите, които той създаваше. Чувствах се привилегирована, специална. И сега тук вътре кипи такава дейност — тя посочи главата си — и няма с кого да го споделя. Понякога си мисля, че това направо ще ме подлуди.