Нахлузихме върху главите си подобията на шлемове и включихме компютъра. Познатият ландшафт се разстла пред очите ни. Предния ден бяхме търсили облигации, които временно бяха променили позициите си. Сега исках да се съсредоточим върху новите тенденции, задействали ни рязкото повишаване на лихвените проценти.
Вниманието ми беше привлечено от изглаждането на целия склон. Това беше особено забележимо в американския сектор. Разликата в процентните доходи между американските двегодишни и десетгодишни правителствени облигации се бе свила от 1,6 до 1,4 процента. Преди появата на съобщението на Грийнспан американските лихвени проценти бяха паднали твърде ниско и съществуваше риск от инфлация. Сега обаче шефът на Федералния резерв явно изглеждаше решен да вдигне краткосрочните лихвени проценти въпреки опозицията от Министерството на финансите. Краткосрочните проценти щяха да се повишат още и опасността от инфлация щеше да отмине. Продавай двегодишни правителствени облигации и купувай десетгодишни.
И така ние продадохме двегодишни съкровищни бонове на стойност четиристотин милиона долара и купихме десетгодишни за сто и двайсет милиона.
Сега ни оставаше само да чакаме.
По-късно се обади брат ми.
— Днес пробвах „Бондскейп“ в реална обстановка — казах.
— О! И как мина?
— Страхотно! Сякаш в действителност се намирах в лоното на пазара и го усещах с цялото си същество как се движи.
— Как беше метафората на ландшафта? Работеше ли? Или беше само за украса?
— Не, работеше отлично.
Започнах да му разказвам. Ричард слуша внимателно в продължение на две минути и после ме прекъсна:
— Трябва да тръгвам, за да не изпусна самолета за Лондон. Имам среща. Искаш ли после да се видим?
— Добре, ще се срещнем в „Уиндзор Касъл“ в седем и после ще вечеряме заедно. Можеш да останеш да спиш у дома.
— Благодаря ти. Непременно. Ще се видим в седем.
Радвах се. Съвместната ни работа върху „Бондскейп“ беше истинско удоволствие и сега ми липсваше много онзи толкова чест контакт. Компанията му „Феър Систъмс“ беше със седалище в Гленротс, едно градче във Файф. Но въпреки разстоянието ние си оставахме близки. През месец-два се срещахме, обикновено в Лондон, но от време на време пътувах до Шотландия, за да прекарам там уикенда.
Усмихнах се. Успехът на „Бондскейп“ в ситуация като тази бе зарадвал много Ричард, а аз обичах да доставям радост на брат си.
На излизане казах на Грег, че ми се пие вода. Той ме придружи и ние си побъбрихме покрай водоохладителя. При колегите, търгуващи обикновени акции, не всичко беше наред.
Джак Тенко стоеше до бюрото си и крещеше на една жена.
— Господи, Сали! Знам, че тия шотландски задници притежават Кеърмарк. Сигурно са луди, за да не продават на тази цена. Всичко, което трябва да направиш, е да ги накараш да ги продадат на мен!
Карън седеше до Сали и говореше по телефона, но следеше и двамата.
— Но, Джак, те няма да ми кажат какво съдържа портфейлът им. Заявиха, че не дават такава информация — през сълзи отговори момичето.
— Е, как, по дяволите, тогава мислиш, че съм го научил? — изръмжа мъжът. — Грабвай телефона и ми намери информацията!
Тя погледна отчаяно телефона си. Знаеше, че ако позвъни отново на клиента си, той ще се ядоса. Не го ли направеше, Джак щеше да побеснее. Посегна към слушалката.
Карън затвори телефона и протегна ръка.
— Почакай малко, Сали! Джак, ти си мислиш, че знаеш какво притежава клиентът на Сали, защото някой ти го е прошушнал в кръчмата на обяд? Нали така?
— Имам си източници — изръмжа той.
— Знаеш много добре, че тия момчета са много трудни. Те не търгуват с всички брокери, а ние не сме в списъка им. Можеш да крещиш колкото си искаш на Сали, но това няма да промени нещата.
— Е, тогава да ни включи в шибания им списък.
— Може и да успее, но може и да не стане — каза Карън. — Но трябва да й дадеш време и да я окуражаваш, а не да й крещиш.
Тенко изгледа злобно двете жени, после се обърна към бюрото си.
— Хей, някой от вас да ми намери известно количество от Кеърмарк — извика той. — Имам да изпълнявам голяма поръчка.
Двамата с Грег се спогледахме и излязохме.
Настанихме се в бара на „Уиндзор Касъл“ и си поръчахме бира. Това беше една малка стара кръчма в Кенсингтън с три разкривени барплота и истински пиячи, които не допускаха топлата й атмосфера да бъде повлияна от световната безлична мода. Грег ми беше споменал, че иска да го запозная с Ричард, така че го бях взел със себе си. Бяхме подранили доста. Умирахме от жажда.