После станах свидетел как Вайгел съвсем небрежно пусна ръка върху бедрото й. Тя мигновено отблъсна ръката му, но той отново я пусна, този път още по-настойчиво, а с другата се опита да я прегърне.
Мигновено скочих и без да чакам реакцията на Кати, тичешком заобиколих басейна. Сграбчих го за едната ръка и го дръпнах да стане. Изненаданият Вайгел се опита да се отскубне. Без никакво колебание му стоварих един юмрук в брадичката и той политна във водата.
За миг май загуби съзнание, но щом главата му се озова под водата, веднага се съвзе и изплува, кашляйки и плюейки вода. Жадно загълта въздух и заблъска хаотично водата към другия бряг на басейна. Измъкна се на ръба и закрещя:
— Защо бе, педал смотан? — пищеше той с почервеняло лице. — Само говорех с тая кучка. Не можеш да ме удряш така и да си идеш, без да си платиш. Внимавай, пази се! Ще те смачкам, Мъри!
Вдигна хавлията си и се отдалечи, мърморейки под носа си оскърбления и мръсни думи.
Кати седеше на плочките, заровила лице в коленете си.
— Мислиш ли, че тоя мръсник най-накрая разбра какво се опитваш да му обясниш от толкова време? — запитах аз.
— Надявам се — каза тя и се загледа в някаква точка точно пред себе си.
Седнах до нея на ръба на басейна. Никой от двама ни не каза нищо. Усещах как гневът й бавно отшумява.
— Ненавиждам тази компания, както и всички, които работят в нея — изрече тя през стиснати зъби.
Премълчах. Беше ми жал за нея. Какъв късмет — да работиш за животно като Вайгел, да бъдеш на негово разположение, да стискаш зъби и да понасяш мръсните му закачки и подмятания. Но защо беше търпяла толкова дълго? Изглеждаше ми силна личност. Защо просто не им кажеше да си го начукат и не им затръшнеше вратата? Може би защото не обичаше да губи.
Седяхме така един до друг няколко минути, и двамата погълнати от мислите си. Накрая тя се изправи. Дари ме с бърза нервна усмивка.
— Благодаря ти — каза тя отпаднало, прехапа устната си, сграбчи дрехите си и избяга от двора.
Представянията продължиха в два часа. Наблюдавах как главният мениджър на една компания за кабелна телевизия обяснява плана си за управление на най-голямата и най-добрата мрежа в страната, но нищо не попи в съзнанието ми. Нито пък представянията на другите две компании, които последваха. Съзнанието ми беше заето изцяло от Кати. През онези пет минути до басейна се бях почувствал особено привързан към нея. Крехката й уязвимост предизвикваше у мен някаква особена нежност. Агресивната жена от корпорацията, която бях видял за пръв път в офисите на „Де Джонг“ в Лондон, бе отстъпила място на едно храбро, но преследвано момиче, което имаше нужда от защитник.
Програмата за тази вечер включваше спиртни напитки и печено край централния плувен басейн. Лек бриз долиташе откъм Камилската гърбица, охлаждаше въздуха и накъдряше повърхността на басейна. Отраженията на блестящите въглени, белите покривки на масите и гъмжащата тълпа в блейзъри и летни рокли подскачаха и танцуваха по водата. Над басейна се носеше весел и отпуснат смях, примесен с песента на щурците. И всичко това под обсипаното със звезди небе, което изглеждаше като декор към холивудски мюзикъл.
Вечерта беше прекрасна. Обикалях сред напористите млади мъже и жени, които разпускаха след двата напрегнати дни. Побъбрих си с няколко от гостите и през цялото време се озъртах да мярна нейде Кати.
По едно време улових погледа на Вайгел и си помислих, че този човек не забравя и не прощава.
— Пол? — обади се нечий женски глас зад мен.
Обърнах се. Беше Мадлен Джансен.
— О, здравей.
— Как ти се струва конференцията?
— Ами, много интересна и съдържателна — казах аз, като се озъртах през рамо.
Мадлен добави още нещо и ме изгледа изпитателно.
Не разбрах нищо от думите й.
— Извинявай, не те чух. Днес съм малко напрегнат — смотолевих аз.
— Успя ли да откриеш някои интересни компании?
— Да, имаше една. „Феъруей“. Сториха ми се добри. — Къде ли се беше дянала? Все трябваше да е някъде наоколо.
— О, така ли?