— Прехвърлих доклада за годишната ви дейност — казах аз. — Там се споменаваше за някаква значителна инжекция капитали, направена преди година-две. Откъде са дошли тези пари?
— Съжалявам, но не мога да ти го кажа.
Е, добре. Това можеше да поизчака малко.
— Какви са тия по-интересни неща, в които сте инвестирали? — запитах аз.
— О, недвижимо имущество, макулатура, увеселителен парк, дори има и едно казино.
— Казино? Това наистина звучи добре. Да не е онова, за което чух?
— Точно за онази хубава сграда в Лас Вегас става дума започна Джак. И изведнъж млъкна. — Съжалявам, някои хора ще се разсърдят много, ако разберат, че съм се разприказвал на тая тема. Мога само да ти кажа, че е нещо крупно. Наистина крупно.
Джак наистина съжаляваше, че не може да се разпростре върху темата. Умираше да се похвали с капиталовложението.
— Звучи интересно. Сигурен съм, че можеш да ми разкажеш нещичко. Не е необходимо да споменаваш имена. — „Защото вече ги знам“ — казах си аз.
— Това е една много голяма сделка — каза той. — Събрахме се екип с един първокласен оператор, за да построим едно от най-добрите, ако не и най-доброто казино в страната. Проектът е пред завършване. Остава ни само да изчакаме приключването на финансирането с макулатура и всичко е изплатено.
— Какъв вид постъпления очаквате?
— Ами, да удвоим парите си — ухили се Джак.
— Уха! Не е лошо, никак не е лошо — казах аз. Значи „Машината за пари на Чичо Сам“ вземаше гарантирани от правителството пари от местните вложители и ги използваше за покупката на част от комплекса „Таити“ на Ъруин Пайпър. Въпросът беше кой стои зад инвестициите на „Финикс Просперити“? Повече от явно беше, че Джак Салмън не е мозъкът на операцията. — Имаш ли някакви директиви в какво да инвестираш, или можеш да правиш каквото си искаш?
— Различно — каза Джак. — Понякога ми казват какво да купя. Понякога са съгласни с предложенията ми. Мисля, че ценят преценката ми. Хей, знаеш ли какво ще ти кажа? Мисля си за тази сделка с „Феъруей“. Можеш ли да ми помогнеш да купя малко облигации? Искам да направя пет милиона.
— С удоволствие бих го направил — казах аз. — Но мисля, че засега само ще гледам как се развиват нещата. Е, ти можеш да действаш.
— Окей. Изчакай ме само малко да се обадя на шефа.
Джак избра един номер и се отдръпна настрани, за да не го чувам. Мъжагата, който до този момент бе изглеждал Джак, отстъпи място на един свит човечец, сгушен покорно в очакване шефът му да го изравни със земята. След няколко минути разговор, в който всъщност Джак почти не вземаше участие, той затвори телефона със сияещи очи.
— Брей, направо беше в луд възторг — каза той. — Иска да купя не пет, а двайсет милиона. Тия момчета най-после започват да ме оценяват. Хайде на работа.
Марионетката радостно въртеше опашка. Стопанинът му беше подхвърлил неочакван кокал.
Гледах как Джак урежда покупката на облигации от „Феъруей“ на стойност двайсет милиона долара. Въпреки шумното си самохвалство свърши доста калпава работа. Покупката на облигации за 20 милиона долара от пазара на макулатура е много деликатно нещо. Имах добра представа как щеше да я свърши Хамилтън. Щеше да проучи изключително скрупульозно пазара, опипвайки кои дилъри притежават нужната му емисия. Щеше да замаскира интереса си като ги прати по няколко пъти за зелен хайвер, така че накрая да няма човек, който да е сигурен какво иска да купи Хамилтън. И после, когато откриеше дилъра, способен да го снабди с най-много облигации на най-ниска цена, щеше да му каже направо какво иска. Дилърът щеше да си скъса задника, за да изкупи облигациите от клиентите си, без да вдига никакъв шум на пазара.
Но Джак, разбира се, не беше Хамилтън. Той се юрна право с рогата напред като позвъни на десет брокера и ги запита за цената. Купи по два милиона от тримата, които предлагаха най-ниските цени. Дотук добре. Проблемът възникна когато се опита да купи и останалата част, и ето, цената бе скочила с три-четири пункта. Всички дилъри бяха разгадали намеренията му и което беше още по-лошо, всеки дилър знаеше, че всичките му колеги също знаят. През останалото време Джак бесня по телефона срещу дилърите, загдето са му качили толкова цените. Когато си тръгвах, имаше да купува още осем милиона и беше в изключително мрачно настроение.