Взех си един сандвич и с мрачно лице се прибрах в стаята си.
Представлението се оказа пиеса в две действия. Пайпър изглеждаше безгрижен, но внушаващ доверие в консервативния си светлосив костюм. Арт Бъкси, шоуменът, демонстрираше призванието си. Голям ден и за двамата. Трябваше да измъкнат от публиката 200 милиона долара.
Пайпър разгря тълпата. С разумен и убедителен глас и с много абстрактни термини той представи какви блестящи финансови възможности предлагал „Таити“. Жонглираше ловко с числа, стратегии и анализи на конкурентните предприятия. Човек се убеждаваше, че „Таити“ е в сигурни ръце, без да изпита особено отегчение от речта. Въпреки сдържаността на публиката Пайпър успя с представянето си да ни предаде по някакъв начин и част от собствените си представи за проекта. Висок и представителен, с хубав загар, облечен елегантно, но сдържано, с език, който повече подхождаше на заседание на Харвардския клуб, отколкото на казино, той вдъхваше на хората необходимата сигурност. Въпреки някои шушукания, „Таити“ явно представляваше стабилна и солидна инвестиция: в противен случай би ли се захванал човек като Ъруин Пайпър с това дело?
После дойде редът на Арт Бъкси. Той беше дребен мъж с мургаво лице, дълга оредяла коса и изобилие от ентусиазъм. И една секунда не можеше да остане спокоен, а когато го постигнеше, това се оказваше мелодраматична пауза, която ни осигуряваше време, за да попият мозъците ни важността на онова, което току-що беше изрекъл. Агресивният му дразнещ маниер наелектризира аудиторията след спокойния и разсъдителен Пайпър, но само след минута енергичният му чар омагьоса всички ни. Продажбите били неговото призвание, а „Таити“ — любовта на живота му. Използва всичките си умения. Разказа ни за детството си; пред очите ни изникна образът на професионален картоиграч мошеник с родители професионални картоиграчи мошеници. Орисията му на беден човек от народа, забогатял чрез комар, пресметливо съдържаше дебело втъкани нишки от Американската мечта. После ни заля с проектите си как да се управлява казиното. Как да се пречи на крупиетата да крадат пари, как да се подреждат масите за игра на карти, как да се използват бази данни за анализ на ударите на големите играчи и коя схема за промоция е най-ефективна. Всички бяхме като омагьосани. Повечето присъстващи бяха завербувани за каузата завинаги.
После ни поведоха да ни покажат комплекса. Гледани през очите на Бъкси, самотата и отчаянието на голямото казино изчезнаха като ответи от вятър. Виждахме само блясъка, лукса, изумителните технологични ефекти. Отведе ни до поверителните зали, където залагаха големите играчи, тънещи сред електроника, власт и пари. Докато се връщахме обратно в залата за конференции, откъдето бяхме започнали похода си, усещах, че мнозинството е готово безрезервно да подпише чековете си.
— Има ли някакви въпроси?
Последва тишина. Никой не желаеше да задава трудни въпроси за миналото на мистър Пайпър. Никакви коварни запитвания за процента на постъпленията от игралните автомати спрямо масите за игра, за поверителните апартаменти, където залагаха големите играчи, или за заплащането на специалистите, осигуряващи въртенето на цялата тази мелница за пари. Дори най-циничният инвеститор беше под вълшебството на най-голямото казино на земята. Поне засега.
Бях обмислил много добре как да постъпя в този момент.
Изправих се.
Веждите на Пайпър леко се извиха в едва забележима гримаса.
— Да?
— Имам два въпроса към мистър Пайпър. — Публиката ме гледаше без особен интерес, макар че английският ми акцент прозвуча малко екзотично сред бляскавите превъплъщения на Лас Вегас. Погледът на мистър Пайпър се втвърди. — Първо, комисията по хазарта в Невада разгледала ли е внимателно предишните ви инвестиции? — Публиката леко се раздвижи. Пайпър застина. — Второ, как бихте коментирали една ваша инвестиция в клиника за лечение на стреса у ръководните кадри в Британия?