Седнах. Реакцията на присъстващите беше смесена. Някои лица ясно изразяваха неодобрението си — аз бях един от онези досадници, които винаги ще намерят начин да развалят празника с тъпите си и оскърбителни въпроси към тези велики мъже и тяхното велико казино. Неколцина обаче, в това число и Мадлен Джансен, се изпънаха на столовете си и взеха трескаво да драскат в бележниците си.
Пайпър се изправи. Беше самото въплъщение на вежливостта и увереността.
— С удоволствие ще отговоря на въпросите. Първо, комисията по хазарта в Невада прилага изключително гъсто сито към всички кандидати за игрален лиценз. Второ, портфейлът ми от инвестиции е изключително голям. Мисля, че преди няколко години той включваше и няколко недвижими имущества в Англия, но не мога да знам всички факти наизуст. Има ли други въпроси?
Той огледа с бърз поглед аудиторията.
Това беше един изключително опасен момент за Пайпър. Досега слушателите му го бяха слушали със зяпнали уста. Но той не бе успял да отговори удовлетворително на въпросите ми. И ако някой го притиснеше за повече подробности, можеха да плъзнат и мълвите. Аз обаче нямах намерение да го настъпвам повече. Бях постигнал целта си. Той знаеше, че на мен са ми известни машинациите му, и знаеше също така, че ще ги разкажа на когото трябва. Погледнах към Мадлен. Тя отвори уста сякаш да зададе въпрос, но се забави. Пайпър вече приключваше събранието. Тя събра документите си със замислено изражение и хвърли поглед към мен, опитвайки се да улови очите ми. Аз обаче внимателно избегнах погледа й.
След половин час, докато си пиех кафето в атриума, до масата ми дотърча едно пиколо.
— Моля да ме извините, сър, но мистър Пайпър би желал да ви види. Той е в апартамента си.
„Не губи време“ — помислих си аз, оставих чашата на масата и последвах момчето до асансьора.
Апартаментът на Пайпър се намираше на най-горния етаж на хотела. Беше пълната противоположност на общата атмосфера на комплекса. Нямаше никакви разкошни плюшени покривки и драперии, нито огледала със златни рамки. Вместо тях имаше мебели от викторианска Англия: един крехък диван, шест стола с прави облегалки и бродирани покривала, малко писалище, две-три силно полирани ниски масички и огромен килим предимно в светлосин нюанс, гарниран със сложни древни персийски или индийски мотиви. Всичко това изглеждаше малко не на място пред големия прозорец, заемащ цялата стена, който откриваше просторен изглед към бялата сграда на съседното казино, а зад него — към прашните сиви и кафяви, накичени с неонови реклами сгради на Лас Вегас. В далечината се жълтееше пустинята.
Пайпър беше сам в стаята. Предложи ми да седна. Настаних се на разкошния викториански диван, а той седна в едно от махагоновите кресла с дълбоки облегалки. Всичката му цивилизована патина беше изчезнала. Пайпър беше извън себе си от гняв.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш тук? — излая той. — Аз не съм ти някой скапан агент по продажбите, който можеш да разиграваш както си искаш. Аз имам власт в този град. Имам пари, имам и адвокати. И ако само още веднъж споменеш Блейдънъм Хол, или само да подхвърлиш за него, ще те дам на съда. Така ще те осъдя, че и прапраправнуците ти да ти изплащат дълговете, докато свят светува.
Разгневеният Пайпър представляваше внушителна гледка. За момент ме накара да се свия в защита. Сигурно бях направил грешка да разсърдя такъв лъв. Моментът обаче бързо отмина.
— Мисля, че това ще ви заинтересува — произнесох аз, разгъвайки вестника, който носех под мишница. Беше копие на един брой на „Сън“ отпреди няколко години. На страница втора, точно срещу „Бъбривата Белинда Разголва Всичко“ се мъдреше заглавието „Градските Тарикати Знаят Как Да Се Измъкнат“. Под него имаше снимка на Блейдънъм Хол и статия за това, как „Мистър Ъруин Пайпър подпомага полицията в разследването“. Следваха тлъсти инсинуации за известни бизнесмени, активни участници в сексуални оргии.
Пайпър позеленя целият.
— Ако само посмееш да покажеш това на когото и да било, ще хвърля адвокатите си върху теб още на секундата. Ако до този момент не съм те удушил със собствените си ръце.
Парадоксално, но видът на обезумелия Пайпър ми помогна да запазя спокойствие. Един действително могъщ човек никога не би изпаднал в неговото състояние.
— Под „адвокати“ сигурно имаш предвид и Деби Чейтър, нали?
— Ха! Тя ли ти издрънка всичко това? Оная жаба Дени и той ще го отнесе!