— Тя вече не работи в „Дени Кларк“.
— Пет пари не давам къде работи. След като е посмяла да наруши тайната на взаимоотношенията адвокат — клиент, толкова по-зле за нея.
— Тя е мъртва — казах аз. — Убиха я.
Това го отрезви за момент.
— Сигурно го е заслужила — излая той. — Не ме удивлява, че някой си е изцапал ръцете с нея.
— Ти ли беше? — запитах аз.
— Не ставай смешен. И да не си посмял да повториш някъде тази клевета.
— Знаеш ли кой я е убил?
— Разбира се, че не. Та аз едва си я спомням. Не съм я виждал от години.
Повярвах му. Той беше повече от уплашен пред възможността да вдигна шум за Блейдънъм Хол, но не даваше и пет пари за казаното от мен за Деби, въпреки гнева си.
— Познаваш ли кредитно-спестовната банка „Финикс Просперити“? — запитах го аз.
— Чувал съм за нея — отвърна той, видимо отново изненадан.
— Вярно ли е, че тази институция е инвестирала в „Таити“?
— Тази информация не подлежи на обсъждане.
— Знаеш ли, че парите, които е вложила „Финикс Просперити“ в „Таити“, са придобити с измама?
Наистина чуваше това за пръв път. Намръщи се, очевидно не знаеше как да реагира на думите ми. С голямо усилие се съвзе. След малко проговори с доста по-спокоен тон:
— Не се поддавам на лъжи или шантаж, Мъри. Любезно те моля да си тръгнеш, и ако чуя още веднъж да повториш това някъде, знаеш много добре какво ще последва.
Не си тръгнах. Изправих се от деликатния диван и се приближих до гигантския прозорец. Бяхме много високо над земята. Затъмнените стъкла поглъщаха шума, фалшивия блясък и жегата на Лас Вегас. Градът се мержелееше под краката ни съвсем безобиден.
Обърнах се към Пайпър.
— Нямам намерение да те шантажирам. Просто съм загрижен. Загрижен от мисълта, че една моя колежка беше убита само преди месец. Загрижен, че фирмата, в която работя, беше завлечена с милиони долари, които сега са инвестирани в казиното ти. Сигурен съм, че от тези вести би се загрижил и всеки почтен бизнесмен, такъв като теб. В края на краищата, тия истории са много опасни за репутацията на един бизнесмен. Може да се наложи да прибягна в бъдеще до помощта ти, за да разнищя кой стои зад всичко това. Сигурен съм, че с удоволствие ще ми помогнеш. А междувременно се ангажирам да не споменавам на никого за Блейдънъм Хол. — Усмихнах му се и тръгнах към вратата. Точно преди да изляза се обърнах и му протегнах ръка. Той не я пое. Повдигнах рамене и затворих вратата след себе си.
Пайпър имаше персонален, много бърз асансьор, който ме откара до първия етаж. Почувствах се окрилен след сблъсъка си с него. Бях го притиснал в ъгъла, откъдето нямаше къде да мърда. Взех друг асансьор и се прибрах в стаята си да обмисля какво ще правя по-нататък.
След десетина минути телефонът иззвъня. Беше Томи.
— Открих някои неща, които могат да те заинтересуват — започна той.
Мигновено превключих на проблема с „Тремънт Капитал“.
— Давай.
— Така. Първо ти ме беше помолил да разбера за придобиването на „Финикс Просперити“. Предположих, че Вайгел непременно ще е замесен в това, така че помолих Джейн да прерови папките му. Искаш ли подробности?
— Да, моля те.
— Започва с някаква кореспонденция от Хауърд Фейбър, собственикът и главният мениджър на „Финикс Просперити“. В нея се казва, че той предвижда лоша година и че по всяка вероятност има само две възможности — или да обяви фалит, или да разпродаде фирмата. Това е с дата отпреди две години. Три месеца по-късно Вайгел пише в отговор на Фейбър, че е намерил купувач. И що да видиш! Оказа се нашият стар познайник „Тремънт Капитал“. Има цял куп писма, документиращи сделката. „Тремънт“ е вложил четиридесет милиона долара, като получава насреща 90 процента от компанията. Хауърд Фейбър остава главен мениджър, но някакъв образ на име Джак Салмън бил назначен за служител — посредник. Работата му се състояла в това да бъде посредник на главния акционер, „Тремънт Капитал“.
— Много интересно.
— Да. И знаеш ли кое е другото интересно в случая?
— Кажи.
— „Блуумфийлд Уайс“ са взели такса за консултация само двайсет и пет хиляди долара. Аз просто не мога да си представя тази компания да свърши някаква работа за по-малко от един процент от сделката, което в нашия случай възлиза на четиристотин хиляди долара.
— Предполагам, че Вайгел не е искал да се оскубе прекалено много — казах аз. — Иди говори после за конфликт на интереси. Страхотно! Браво, Томи. Откри ли още нещо?