— Аз не. Но полицията успя. Успяха накрая да открият тялото на Шофман в една гора в Монтклеър, Ню Джърси.
— Установили ли са как е бил убит, или кой го е направил?
— Не. Беше достатъчно трудно да го идентифицират след толкова време. Още работят върху случая, но не са големи оптимисти.
— Проклятие. Така се надявах да изскочи нещо, което да свърже смъртта му с цялата тая мръсотия.
— Нещичко наистина изскочи.
— Не думай?
— Дик Вайгел живее в Монтклеър.
— Наистина ли? — възкликнах аз. Не бях много изненадан. — Окей, Томи. Страшно съм ти задължен за всичко, което направи за мен. Можеш ли да изпратиш копия от документите, които си открил, в офиса ми в Лондон?
— Разбира се — отвърна той. — Ще бъде истинско удоволствие. Извести ме, ако и ти откриеш нещо.
— Непременно. Още веднъж страшно ти благодаря — казах аз и затворих.
Всичко си идваше на мястото. Бях събрал почти всичката информация, от която се нуждаех, за да сглобя цялата картина. Взех няколко листа хартия и следващите два часа прекарах като нарисувах максимално пълната схема на „Тремънт Капитал“, финансирането на „Таити“ и разните хора, замесени в случая. След като свърших, все още имаше един ключов въпрос, на който не бях успял да си отговоря. Защо беше загинала Деби?
Бях убеден, че е била убита. Бях почти сигурен, че следите водят към „Тремънт Капитал“. Вайгел изглеждаше най-вероятният кандидат — намереният труп на Шофман близо до къщата му в Монтклеър подсказваше, че е имал пълната възможност да го направи.
Но от бележника му ставаше ясно, че е бил в Ню Йорк в нощта на убийството на Деби. Пък и бях видял Джо, а не Вайгел, точно преди тя да загине. Можеше ли да има някаква връзка между Вайгел и Джо? Не разполагах с никаква информация, но беше напълно възможно Кеш да е замесил и Джо. Не изпитвах никакви съмнения, че Кеш е затънал до гуша в случая. В края на краищата, не беше ли той човекът, продал на Хамилтън облигациите на „Тремънт Капитал“?
Колкото до мотива, предполагах, че Кеш по някакъв начин е разбрал, че Деби е разкрила машинацията с „Тремънт Капитал“, и е решила да говори с Де Джонг за нея. Трябвало е да й запушат устата.
И въпреки това… пак не бях убеден. Джо до края беше останал непреклонен, че няма нищо общо с убийството на Деби, и аз му вярвах. Какъв хаос!
Трябваше да предприема нещо. Свързах се с Хамилтън. Гласът му долиташе съвсем ясно по телефона.
— Имаш ли нещо за мен, момчето ми?
— Мисля, че разнищих целия случай, или почти целия — изрекох аз, като се стараех да приглуша гордите нотки в гласа си.
— Казвай. — Хамилтън не можеше да скрие нетърпението си.
— Абсолютно сигурен съм, че Вайгел и Кеш са в дъното на целия случай. Вайгел е създал структурата на „Тремънт Капитал“, а Кеш ти я е продал.
— Звучи правдоподобно — каза Хамилтън. — Знаем със сигурност, че „Тремънт Капитал“ е събрала капитала с помощта на фалшива гаранция, но ти откри ли къде са отишли парите?
— Мисля, че знам.
— Не ми вади душата, казвай.
— „Машината за пари на Чичо Сам“ представлява кредитно-спестовна банка, или по-точно кредитно-спестовна банка „Финикс Просперити“. „Тремънт Капитал“ купува 90 процента от компанията с парите, събрани от частната сделка. Те използват „Финикс Просперити“, за да направят серия инвестиции с висок риск, финансирани от депозити, гарантирани от правителството. Една от тези инвестиции е хотел „Таити“ на Ъруин Пайпър.
— И той ли е забъркан с „Тремънт“?
— Не знам — казах аз. — Не съм сигурен кой притежава самата „Тремънт Капитал“. Предполагам, че Кеш и Вайгел са акционери, вероятно и Пайпър.
От другата страна на телефона последва мълчание. Буквално чувах как му щрака мозъкът.
— Е, вече всичко се изяснява — обади се накрая той. — Свършил си отлична работа! Браво, момчето ми. А сега трябва всички да си поблъскаме мозъка колективно, за да открием как да си върнем парите.
— Няма ли вече да отидем в полицията?
— Не и когато сме толкова близо до откриването на парите. Веднага щом си ги върнем, моментално хукваш при тях, но не и преди това, чуваш ли ме?
Чух го. И се зарадвах много. Сега вече бях повече от сигурен, че двамата с Хамилтън ще съумеем да си върнем двайсетте милиона.
— Ще се обадя на Руди Гиър. Искам да видя докъде е стигнал в Кюрасао. С тази информация вече сме в състояние да разнищим „Тремънт Капитал“ в Нидерландските Антили. Скоро трябва пак да заминавам за там.