Останах на пейката, изпълнен с гняв. Бях напрегнат до скъсване. Кокалчетата на пръстите ми бяха побелели от напрежение, ръцете ми се тресяха. Това копеле Вайгел! Колкото повече откривах степента, до която беше затънал в случая с „Тремънт Капитал“, толкова повече се отвращавах от него. По всяка вероятност той беше убил Шофман. Нищо чудно да имаше пръст и в убийството на Деби. Беше се изгаврил с Кати по възможно най-мръсния начин. Принуждаваше я да ме зареже. Отвращението ми прерасна в омраза. Щях да го размажа. И мокро петно нямаше да оставя от него.
Хвана ме яд и на Кати. Момичето, в което постепенно се бях влюбил, изведнъж отново се бе превърнало в онази студена и арогантна служителка на „Блуумфийлд Уайс“, която бях видял при запознаването ни. Но може би пък бях несправедлив към нея? Не беше ли малко лекомислено от моя страна да очаквам, че Кати ще рискува работата си заради мен? Лошото беше там, че не можех да погледна на нещата отстрани. Бях свалил бронята, зад която криех чувствата си, за пръв път през живота си, а Кати и Вайгел ме бяха настъпили право по оголените ми нерви.
Замъкнах се до един бар и си поръчах бира. По план този следобед трябваше да посетим още две казина, емитиращи макулатура. Реших да ги пропусна.
Само след две минути си довърших бирата и си поръчах втора. Гневът ми бавно започна да изстива. Огледах огромния атриум и всевъзможните образи, които щъкаха насам-натам — някои страшно забързани, а други просто така. Един от тях ми се стори познат. Малко остана да се задавя с бирата, като видях кой се приближава към мен. Роб! Какво правеше тук, за бога? Той трябваше да е в офиса или поне на неговата конференция в Хаунслоу.
После забелязах големия жълт букет, който държеше. О, не! Вече знаех защо е тук. За да изпълни драматичния жест, за който ми беше говорил онази вечер в „Глостър Армс“.
Крачеше решително. Доближи ме, но не намали крачка. Само се ухили.
— Затвори си устата, Пол, човек не знае какви насекоми се въдят по тия краища — посъветва ме той и ме подмина.
Проумях, че челюстта ми наистина е провиснала. Затворих плътно уста и го проследих как се вмъква в един асансьор.
Облегнах се на бара в очакване да се върне. Какво ли щеше да му каже? След разговора ни тя не би могла да отвърне на авансите му, нали така? Или… Мисълта ме изпълни с вледеняващ ужас. Бях длъжен да призная, че това наистина беше драматичен жест. Но Кати беше чувствително момиче. Не би се уловила толкова евтино, нали така?
Десет агонизиращи минути не откъсвах поглед от площадката с асансьорите. Накрая съзрях Роб да се измъква от една кабина. Видя ме и тръгна към мен. Лицето му беше абсолютно безстрастно. Не можех да разбера какво чувство го владее в момента. Очевидно съвсем съзнателно потискаше емоциите си.
Доближи ме и застана мълчаливо пред мен. „Продумай нещо, идиот такъв!“ — прииска ми се да изкрещя. Трябваше да знам какво се е разиграло между двамата.
Вместо това само попитах:
— Как е, Роб?
— Ти, лайно такова! — каза той. Изрече го бавно и преднамерено, без да откъсва поглед от очите ми.
— Защо? — запитах аз. — Какво съм направил? — Едва долових гласа си, толкова слаб и изнемощял прозвуча.
— Ти, мръсно лайно такова — повтори той. — Запознавам се с момичето, с което искам да прекарам дните до края на живота си. Летя шест хиляди мили да й го кажа. И какво намирам? Моят приятел вече ме е изпреварил.
— Тя ми разказа всичко за теб — продължи той с горчивина. — А най-мръсното нещо е, че си знаел как ще се почувствам. Преструваше се, че тя не ти харесва, за да ме заблудиш, а през цялото време си си точел зъбите за нея. — Очите му се изпълниха със сълзи.
— Роб, работата е съвсем друга… — започнах аз.
— Ходи се шибай! — изсъска Роб. — Няма да го забравя. Няма да се измъкнеш така. Нито пък тя. Ще я убия. Ще убия и теб.
И си тръгна разбушуван, като бутна купчина кокосови орехи и ритна една гумена патица във водата.
Изгълтах остатъка от бирата си и си поръчах още една. Какво право имаше Роб да се отнася така с мен? Та той беше тотално за лудницата, ако си мислеше, че Кати ще се съгласи да има нещо с него. Тя му беше казала същото, което и по-рано. А и при това не бях направил нищо лошо. Не бях тръгнал преднамерено след нея. И когато му бях казал, че не ми харесва, бях напълно откровен. Всичко случило се между нас беше станало след това. Нямах никаква вина.