Никога до този момент не бях виждал Роб разгневен. А сега беше, и то много. Заплахите му да убие мен и Кати бяха съвсем искрени. Потреперих. При Роб гневът не отминаваше така бързо, както при повечето хора. Той беше наранен, и то дълбоко. Почувствах се много зле. Трябваше да се сдържа. Бях длъжен да проумея, че Роб няма да се зарадва на развитието на нещата между мен и Кати.
Постепенно започнах да изпитвам съжаление към него. Бедното момче! Билетът до Лас Вегас сигурно му е струвал цяло състояние. И след всичко това да те посрещнат по такъв начин! Но за Роб такова отношение не беше нещо ново, напротив. Този път обаче между него и момичето беше застанал негов приятел.
Размислих дали не е по-добре да го намеря и да му се извиня. Не, нямаше смисъл да го правя, поне засега. Нямаше да повярва и думичка от това, което му кажех. В действителност дори можеше да ме намрази още повече. Може би беше най-разумно да го избягвам и да се надявам, че след време нещата ще се притъпят.
Добре че поне Кати му беше отказала. Той спомена, че му била разказала всичко за мен. Но какво точно можеше да му е казала? Трябва да му е признала, че между нас се е зародила някаква връзка. Може би е решила, че страховете й от „непрофесионализъм“ са безпочвени? Може би е почувствала вина, че се е поддала на заплахите на Вайгел. Трябваше да разбера на всяка цена.
Върнах се в стаята си и набрах номера й. Чух гласа й в слушалката.
— Ало?
— Аз съм — казах. — Чудя се дали си блъскаш главата над разговора ни. Поканата ми за вечеря е още в сила.
— Какво ви става на всички в „Де Джонг“? — запита гневно тя. — Сякаш някакъв бръмбар ви е влязъл в главите. Не, нямам никакво желание да излизам с теб тази вечер. Искам да ме оставите на мира, мен, живота ми и работата ми. Ясно ли е?
— Добре де, добре — казах аз и затворих.
Вечерта мина отвратително. През цялото време се тормозех с мисли за Кати. Нещо беше станало с разума ми — бях загубил способността да разсъждавам ясно.
Поръчах си пържола и бутилка „Цинфандел“ по стайното обслужване. Изядох пържолата, изпих виното и си легнах. Не знам колко време съм прекарал буден. Накрая замътеният ми от алкохола и разбъркани мисли мозък се предаде и аз се унесох в сън.
17.
Слънцето вече огряваше сивите сгради от бетон и стъкло на Грейсчърч стрийт.
Крачех по познатия маршрут към работното си място. Улицата гъмжеше от забързани хора, защото беше девет без пет — доста късен час за мен. Бях си дал малка почивка: според мен я заслужавах след изнурителния полет и умората от дългата командировка.
От Финикс се добрах до Лос Анджелис, откъдето хванах директен самолет до Лондон. След дванайсет часа, прекарани в самолет, и още четири в чакалнята на летището в Лос Анджелис, бях буквално като пребит. И не само физически. Пътувахме с един и същи самолет аз, Кеш, Кати и Роб, макар че Роб беше в задното отделение, защото плащаше билета от джоба си. Всичко протече крайно смущаващо. Преживях две много неприятни минути, докато чакахме на опашка да се качим на самолета. Роб беше само на два-три метра от мен. Само ме изгледа със свити устни и очи, изпълнени с гняв. Извърнах се, но продължих да усещам пламтящия му взор върху врата си.
На борда на самолета Кати се държа с мен учтиво, но хладно. И аз й отвърнах със същото. Роб избягваше и двама ни — през цялото време беше затворен в себе си. Най-притеснен от цялата работа бе Кеш. Той се опита да изпробва всичкото си остроумие върху нас, но без никакъв успех. Накрая се предаде, като шумно промърмори под нос нещо за „кухоглавите британци“. После обаче се развесели, защото откри, че е седнал до един стар конкурент от „Харисън Брадърс“. Няколко пъти ме стряска в съня ми с възторжените си крясъци, придружаващи спомените му от сделки, в които бе успявал да надхитри събеседника си.
Едва сега, докато крачех към „Де Джонг“, си позволих да се усмихна. Бях особено доволен от начина, по който бях успял да разнищя аферата с „Тремънт Капитал“. Сега на Хамилтън му оставаше само да върне обратно парите.
Усмивката беше още на лицето ми, когато влязох в борсовия салон и кимнах на всеки в залата. Пазарите бяха под пара; телефонните линии прегряваха. Добрах се до бюрото си и се озъбих пред двуседмичната купчина документация, събрала се през време на отсъствието ми. Разгледах екраните и списъците с позициите, за да видя до какво състояние са стигнали старите ми позиции и какви нови са се появили. Нямаше кой знае какви промени, макар че Хамилтън, Роб и аз бяхме отсъствали. Гордън и Джеф се бяха справили добре.