Хамилтън рязко се изправи.
— Мистър Бериман, казах ви, че няма да отговарям на необосновани подмятания. Мисля, че е по-добре да си тръгвате.
Бериман събра всичките си книжа и ги пъхна в куфарчето. Шорт подраска още малко в бележника си, след което направи същото.
— Благодаря ви много за съдействието — произнесе Бериман. — Ще ви бъда задължен, ако ми изпратите и копия от вашите вътрешни регистрации за покупките на облигации и акции, извършени от мистър Мъри, както и записите от всички телефонни разговори на мистър Мъри, проведени от него на шестнайсети юли.
Всички телефонни разговори, проведени от борсовия салон, се записват на магнитофон, или за да се решат евентуални разногласия върху това кой какво е казал, или, което е много рядко, да се подпомогнат властите при техните разследвания.
Хамилтън ги изпрати до асансьора. Аз потънах в стола си, смаян и объркан. Бериман съвсем ясно бе дал да се разбере, че според него случаят е ясен. Нямах и най-малката представа на каква ли фалшива следа може да е попаднал. Но каквато и да беше, положението ми не беше розово.
Хамилтън се върна в залата и ме погледна.
— Е?
Въздъхнах.
— Купих облигациите и акциите, защото предположих, че „Джипсъм“ ще бъде погълната. Не разполагах с никаква вътрешна информация, която да подкрепи предположенията ми.
Хамилтън се усмихна.
— Добре, момчето ми, вярвам ти.
Сякаш планина се стовари от гърба ми. Толкова беше хубаво да знам, че има човек, който ми вярва.
— Не бях много убедителен, нали? — Изобщо не бях сигурен как бе протекла цялата среща и имах нужда да чуя какво мисли Хамилтън по въпроса.
Той потърка брадата си.
— Засега не разполагат с никакви доказателства, но дават вид, че имат нещо, с което да те притиснат. Виж, защо не си подредиш бюрото за няколко минути и после да се прибереш? Сега едва ли си в състояние да работиш.
Кимнах с благодарност. Веднага щом се прибрах, нахлузих спортния екип и хукнах към парка. Обиколих го два пъти, или общо пробягах осем мили, като през цялото време се напрягах пряко сили. Острите болки в краката и дробовете прогониха от съзнанието ми сутрешния разпит, а стабилният приток на адреналин в кръвта успокои нервите ми.
Докато се парех в горещата вана, проблемът полека се избистряше. Не бях направил нищо незаконно. Не бях разполагал с никаква вътрешнофирмена информация. Съдът просто нямаше върху какво да се произнесе. Ако „Де Джонг“ не ме изоставеха, всичко щеше да е наред, а Хамилтън се бе произнесъл недвусмислено по случая.
Бях прекарал във ваната около двайсетина минути, когато телефонът иззвъня. Не ми се излизаше от ваната, но нямаше как. Беше Хамилтън.
— Как си, Пол?
— О, тъкмо се прибрах преди малко от бягане и сега се чувствам доста по-добре.
— Добре, добре. Току-що разговарях с Бериман. Казах му, че е от изключителна важност за „Де Джонг“ и за теб да решат проблема колкото могат по-бързо. Или ти си нарушил закона и те могат да го докажат, или не си и трябва да спрат да ни досаждат. Казаха ми, че до края на седмицата ще изяснят нещата и ще ни известят. Така че защо не вземеш няколко дни отпуск до края на седмицата? И без това не си във форма с тоя товар на плещите.
— Окей — казах аз. — Радвам се, че до петък всичко ще приключи. Е, до понеделник.
Но още докато затворя телефона и нещо ме преряза. Щом са толкова уверени, че ще решат случая до петък, значи мислят да докажат вината ми.
Започнах да се обличам, обзет от мрачни мисли. Телефонът отново иззвъня.
Беше Линда, сестра ми.
— Здравей, Пол, как се справяш с живота?
— Горе-долу, а ти? — отвърнах аз, като се чудех за какво й е притрябвало да ме търси. Почти нямахме навик да си говорим, а когато ни се случеше, това означаваше, че сме се събрали при мама в едно и също време. Линда се опитваше да ме избягва. Предполагах, че е защото и двамата не се обичахме. Не че имах нещо против нея. Също като всичко останало, и това водеше началото си от смъртта на баща ми. Линда беше решила, че аз трябва да се грижа за къщата и беше посрещнала с голямо неодобрение решението ми да замина за Кеймбридж и после за Лондон. Тя самата живееше само на десет мили от къщата на майка ни, в съседната долина. Беше се омъжила за фермер, един едър мъжага, който ми беше безкрайно неприятен. Тя обаче си го обожаваше и използваше всеки случай да ме сравнява с него. Както вече казах, двамата не общувахме много един с друг.