Каза го без дори да ме погледне.
Хамилтън повдигна вежди, размисли за секунда и после кимна.
Върнах се на бюрото си. Карън ми каза, че ме търси някакъв Джон Смит от агенцията. Оказа се Кеш.
— Не можа ли да измислиш някое по-засукано име? — изръмжах аз.
— Абе за прост човек — прости имена — каза Кеш. — Налапа ли въдицата?
— Чак до тежестта — отвърнах. — Да се надяваме, че и Пайпър ще си свърши работата добре като теб.
— Не се тревожи. Това копеле е истински майстор, когато става дума да лъже хората. Как мислиш, че е събрал тоя огромен куп мангизи?
— Имаш право — признах аз.
— Трябва да тръгвам — каза Кеш. — Отваря ми се сделка с една кредитно-спестовна банка от Аризона.
22.
Хамилтън, Роб и аз влязохме в кантората на Дени. В единия край на дългата маса за конференции бяха седнали четирима души — Дени, Ъруин Пайпър, Кеш и Фелисити. Портретът на родоначалника Дени ни гледаше строго от стената, напомняйки ни, че се намираме в кантората на една много уважавана адвокатска фирма и трябва да се държим по подобаващ начин. Дени ни представи едни на други и спомена, че проектодокументите били подготвени от Фелисити. Тя имаше доста уморен вид, което не беше за учудване. Беше й се наложило да свърши огромна работа за рекордно кратък срок.
Реалните участници в срещата обаче бяха само Хамилтън и Пайпър. Пайпър започна по следния начин:
— Кеш ми е разказвал много за вашия начин на работа, мистър Маккензи. Трябва да ви кажа, че съм много впечатлен. Познавам доста екипи като вашия в Щатите и всички те се справят добре.
Хамилтън дори не даде вид да е чул хвалбите, а хвана бика направо за рогата.
— Разкажете ми за „Микс и Мач“.
Пайпър се облегна на стола си и изви в дъга сплетените си пръсти, при което изпъкнаха снежнобелите му ръкавели и златните копчета с монограми.
— Вижте, инвестирам в компании от двайсет години насам и си разбирам от занаята. Възможности като тази изникват веднъж на десет години. Тук може да се инвестира голяма сума с почти пълната сигурност за голям удар. Всеки се сблъсква с подобни възможности, но повечето хора нямат дарбата да ги разпознават още на мига, в който ги съзрат. Просто правят някой и друг долар повече и това е всичко, на което са способни. А сега „Микс и Мач“ представлява именно един от тези много редки шансове. Минимален риск с огромна печалба. Тази компания предстои да бъде погълната от японците. — Пайпър направи кратка пауза, за да могат мозъците ни да помият важността на съобщението. — И когато това стане, аз ще ударя голямата печалба.
Хамилтън го гледаше безмълвно.
— Ще се присъедините ли към усилията ми? — запита Пайпър.
Хамилтън продължи да мълчи в очакване Пайпър да каже още нещо. Пайпър обаче нямаше намерение да казва нищо повече, преди да чуе Хамилтън. Мълчанието продължи повече от минута; никой от останалите не посмя да го наруши.
— Доколкото знам, нямате голям опит в продажбите на облигации на дребно, мистър Пайпър… — започна Хамилтън.
— Казвайте ми просто Ъруин — прекъсна го Пайпър.
— Добре, Ъруин — изрече неохотно Хамилтън. — Както вече ви казах, нямате голям опит в тоя ресор. Как успяхте да напипате тази възможност?
Размърдах се притеснено в креслото. Навлизахме в опасни води. Този въпрос не го бяхме предвидили в първоначалния план.
Пайпър се изправи и отиде до прозореца, за да спечели време. Хвърли поглед към улицата, после се обърна към нас.
— Семейството на жена ми навремето е живяло в Япония и тя все още поддържа връзка с японските си приятелки. Една от тях е омъжена за висш служител в японска фирма за продажба на облигации на дребно. Преди известно време дойде в Америка и се отби при нас в „Таити“ да се видим. Пътуваше за Флорида, където щеше да се срещне със съпруга си, който бил там в командировка. Проверих състоянието на компанията на мъжа й. Бяха обявили, че са решени да придобият фирма на американския пазар. „Микс и Мач“ е очевидната им цел. Разговарях с Кеш, който ми предостави няколко изследвания на компанията, и ето, сега сме тук и обсъждаме. — Пайпър разпери ръце и се усмихна. — Разбира се, аз ще ви помоля да не споменавате никъде сведенията, които току-що ви съобщих.
Залата отново потъна в мълчание. Хамилтън обмисляше отговора на Пайпър. Според мен мълчанието му беше преднамерено и грубо, но лъчезарната усмивка на Пайпър не се промени с нищо.
— Защо ви е необходимо тогава да работим заедно? — запита Хамилтън накрая. — Какво би ми попречило да изляза оттук и да си закупя облигациите сам?