Кеш не даваше пет пари за разярените клаксони, с които ни възнаграждаваха гневните шофьори.
— Ще ти разкажа нещичко за това, какво означава да въртиш пари. Веднъж имах един юнак в Бостън, който искаше да вложи петстотин милиона долара в еврооблигации. Така че ние пуснахме три нови емисии и му дадохме половината от всяка. Три месеца по-късно притежаваме петстотин милиона ипотекирани облигации, от които не можем да се отървем. И при това са от най-висш клас кредитоспособност. И така, аз помагам на този момък от Бостън да проумее, че той изобщо няма нужда от еврооблигации, а от ипотеки. И той си продава еврооблигациите и купува нашите ипотекирани облигации… Фирмата си разреши един от проблемите. Неприятното обаче е, че сега ни висят еврооблигации на стойност петстотин милиона, които никой не ще да купи. И аз изчаквам една седмица. Търговецът вече започва да превърта, не може да си продаде еврооблигациите. Пак вдигат тройно кредитите по покупките. И аз решавам да се обадя на един друг мой приятел от една калифорнийска застрахователна фирма, който разполага с един милиард долара в брой и иска да ги инвестира, но не знае в какво. Оказва се, че аз съвсем случайно имам под ръка идеалното му капиталовложение. — Кеш бурно се разсмя. — Искаш ли да ти кажа защо ми казват Кеш? Чувал ли си поговорката „Парицата е царица?“ Е, аз съм царят на парите. Аз ги контролирам. Тия управители на портфейли може да си мислят, че контролират парите от техните фондове. Но се лъжат, защото аз ги контролирам. Хората като мен движат парите по системата, а аз съм най-добрият. И при всяко движение нещо полепва и по пръстите ми. Имаш ли някаква представа на колко може да възлезе една комисиона от продажбата на ценни книжа на стойност петстотин милиона долара с най-висш клас на кредитоспособност? Опитай се да си представиш.
Опитах се да си представя. Различните търговски къщи прилагаха различни формули, но и по най-скромните ми изчисления това възлизаше на почти милион. Сега вече започваше да ми става ясно защо Кеш си позволяваше толкова скъпи играчки.
— Но аз виждам, момчето ми, че ти не си като другите — продължи той. — Ти не се страхуваш да поемаш рискове. Винаги си готов да заложиш големи пари, изскочи ли възможност. Сигурен съм, че двамата с теб ще направим хубав бизнес.
До мен седеше човек, който наистина беше в центъра на пазара за облигации. Това беше светът, заради който бях изоставил моята стара банка. Нямаше начин да не стана един от крупните играчи на пазара. Двамата с Кеш щяхме да сме в състояние да прецакаме когото си искаме от конкурентите.
И изведнъж някаква пелена падна от очите ми. Кеш сигурно замайваше всичките си клиенти по този начин. Не че си кривеше душата. Репутацията му беше прочута. Не можех обаче да не си задам въпроса дали когато разкарва бостънския си клиент с мерцедеса не говори за клиентите си в Лондон по същия гнусен начин.
— Още ли поддържаш връзка с американските си колеги?
— Чувам се редовно само с един човек. Поддържам с него това, което вие наричате „специални взаимоотношения“. Но стига да реша да възобновя връзката си с когото и да е от тях, достатъчно е само да вдигна телефона. Хората не ме забравят току-така.
Движехме се по наклонения път към М4. Натоварването беше голямо, но без задръствания. Кеш се прехвърли във външната лента и си проправи път сред колите насреща ни, като мигаше с мощните си фарове, за да ги отклонява.
— Как влезе в бизнеса? — запитах го аз.
— Срещнах един човек в един бар. И двамата произлизахме от една и съща част на Бронкс, само дето не го бях виждал до този момент. Изкарахме си чудесно и се напихме като моряци. Единствената ни разлика беше, че аз бях на двайсет години и в дънки, докато той беше петдесетгодишен и в скъп костюм. Беше прекарал много лош ден. Изказах съчувствието си. Попита ме какво работя. Казах му, че си вадя хляба в една железария. Попита ме дали не бих искал да поработя известно време в неговия магазин. И аз приех. Започнах да работя в стаята за сортиране на пощата и оттам стигнах дотук. И през цялото време съм си скъсвал задника от работа.
— Как беше тогава в Бронкс? Не беше ли опасно?
— Разбира се, че беше, но само за хора от други квартали. Всеки се чувстваше сигурен в квартала си. Бяхме много единни, всеки те защитава, ако изпаднеш в беда. Сега, разбира се, е друго, с всичката тая дрога по улиците. И преди имаше насилие, но винаги беше мотивирано. А сега всеки може да те пречука, без самият той да знае защо го прави. Направо ми се повдига.