Изгледах го и видях как челюстите му се свиха, а лицето му взе да придобива ален цвят. Беше разгневен.
— Някои от най-великите хора на света живеят в моя квартал — продължи Кеш. — Но цялата страна се прави, че не съществуваме. Аз никога няма да забравя какво направи за мен онзи мъж в бара. Казах ли ти, че си купих бар?
— Не.
— Да, купих си свой собствен бар. Едно чудесно местенце точно до нас. Наложи се обаче да го затворя преди няколко години. С тая дрога по улиците бизнесът се превръщаше в чисто безумие. Но аз изпратих трийсет момчета на Уолстрийт. Някои от тях вече се справят забележително добре.
Кеш ме изгледа и се усмихна. Нямаше съмнение, че се гордееше с това, което беше постигнал, и също така с факта, че беше подпомогнал и други хора да се осъществят. Помислих си също, че има пълното право да се гордее.
Хенли оправда страховете ми. Денят беше съвсем типичен за през юли. Шибащ вятър и проливен, почти постоянен дъжд. Намеренията да гледаме състезанията по гребане бяха напълно забравени. Стотина души, служители на „Блуумфийлд Уайс“ и техни клиенти, се бяха напъхали в голямата палатка, тъпчеха се със студена сьомга и се наливаха с шампанско. Въздухът беше влажен и неприятен, пронизващ дробовете. Дъждът барабанеше по брезентовото покривало на палатката, сервитьорите дрънчаха с подносите си, петдесет души говореха едновременно и целият този шум се размесваше с истеричния смях, провокиран от шампанското. Наистина ден за разпускане.
Зърнах високата фигура на Кати, заобиколена от група японци. Тя ме забеляза, извини се и се насочи към мен сред шумната тълпа. Ето ни и нас.
— Надявам се, че се веселиш.
Избъбрих нещо в смисъл колко добре било, че „Блуумфийлд Уайс“ са се нагърбили да организират такова хубаво празненство.
Тя ме изгледа и се разсмя.
— Отвратително, нали? Направо не знам защо го правим. Макар че винаги ще има хора, които търсят само повод да се налеят в събота сутринта. Но няма къде да мърдам. Как успя да се наканиш?
До този момент не я бях виждал да се смее. Смехът й беше радостен и искрен и изобщо не приличаше на пиянския кикот около нас. Помислих, че едва ли ще е разумно да я посвещавам в подробностите на молбата на Роб, и вместо това казах:
— Нали знаеш колко настойчив е Кеш.
— Знам — усмихна се тя. — Нали по цял ден работя с него.
— Сигурно е голям майтап — казах аз.
Кати направи гримаса и после ми се усмихна над ръба на чашата си с шампанско.
— Няма да коментирам.
— И така, кой е този американски клиент, с който Кеш поддържа „специални взаимоотношения“? Да не е онази спестовно-кредитна банка в Аризона, която купи еврооблигации за петдесет милиона долара от шведския заем?
Усмивката на Кати се стопи. Бях престъпил невидимата граница.
— Сега наистина не мога да коментирам. — Властната дилърка отново се бе появила. — Не мога да обсъждам един клиент пред друг.
Кеш здравата я беше подковал. Любопитството ми щеше да остане незадоволено.
Смирено се опитах да потърся по-неутрални теми за разговор, но внезапно някой ме дръпна за лакътя. Беше Роб.
— Здравей, Пол — каза той. После погледна Кати. — Здравей.
— Здрасти — отвърна тя студено.
— Как си?
— Добре.
— Защо не се обаждаш, когато те търся по телефона?
— О, не знаех, че си звънял — отвърна тя.
— Снощи ти звънях четири пъти, а предната вечер — шест. Разговарях със съквартирантката ти. Не може да не ти е предала. Не получи ли цветята ми с бележката?
— Ами, тя е доста разсеяна — изрече Кати и се огледа отчаяно.
— Е, добре, както и да е. Какво ще правиш довечера? Защо не хапнем някъде?
Кати зърна някого в другия край на палатката и заяви:
— Съжалявам много, но видях клиент, с когото имам много важен разговор.
И забърза натам.
— Знаеш ли, имам чувството, че ме избягва — изрече Роб озадачено.
Не успях да сдържа усмивката си.
— Наистина ли мислиш така?
— Но ти не разбираш. И аз не мога да разбера. Тя е чудесна жена. Три пъти сме излизали заедно. Тя не е като другите момичета, които познавам. Има някакво много особено чувство между нас. Сигурен съм.
— Не си й правил предложение, нали? — Това беше най-честата причина за бягството на приятелките му, но аз си помислих, че предложение за женитба на третата среща би било нещо прекалено прибързано, дори и за Роб.