— Как успя да го направи?
— Отначало започна полека. Първо проучи кой от търговските посредници с големи сметки не разполага с достатъчно време, за да покрива както трябва позициите си. И тогава услужливо започна да им предлага „помощта“ си. Разбира се, накрая клиентите вече предпочитаха да говорят повече с Кеш, отколкото с първоначалния си търговски посредник. Предполагам, че в известна степен това не беше толкова лошо, клиентът започваше да се чувства по-сигурен и фирмата разширяваше бизнеса. Кеш обаче започна да прилага по-драстични мерки. В моя случай беше хвърлил око на моите двама или трима най-крупни клиенти. И всеки път, когато отсъствах от офиса по някаква причина, веднага им телефонираше. Но те се оказаха лоялни и искаха да работят с мен. И тогава той пусна слух за мен и един клиент. Страхувам се, че не мога да ти кажа името му.
— Какъв слух?
— Казвал, че спя с този клиент, и това било единствената причина той да ми поверява парите си — изрече тя разпалено. — А това е нелепо. Абсолютна лъжа. Единствената причина, поради която клиентът ми работеше основно с мен, беше, че аз му давах добри идеи и той печелеше от тях. Никога не бих имала връзка с някой клиент. Никога. Би било абсолютно непрофесионално.
Прониза ме с очи, пламтящи от гняв. И изведнъж се разсмя.
— О, Пол, недей да гледаш толкова жално!
Лицето ми пламна като божур. Решителната й декларация за професионалното поведение с клиентите беше срутила и без това илюзорните надежди, спотайващи се нейде из съзнанието ми. И представа нямах, че лицето ми ме беше издало.
Тя се върна на историята си.
— Аз, разбира се, не знаех нищо, нито пък клиентът ми. Но всички останали го коментирали, или поне така ми казват. Превърна се в една от онези истории, които се въртят навсякъде и накрая, след месец-два, долитат до ушите ти от няколко различни източника. Сигурна съм, че и шефът ми е подочул нещичко, но вероятно само на ухо. Разбира се, аз не можах да го опровергая. Не знаех, че изобщо има нещо за отричане.
— И един ден Кеш отишъл при шефа ми. Казал му, че моите „амури“ правят „Блуумфийлд Уайс“ за посмешище в Сити. Показал му някакви числа и се заклел, че ги бил получил от фирмата на клиента ми, а те сочели, че 95 процента от бизнеса на този човек преминава през мен. Кеш трябва да е изфабрикувал всичко това, защото знам, че клиентът ми работи и с много други брокери. И един ден шефът ме вика и ми казва, че или трябва да напусна, или ще му се наложи да ме отстрани временно от длъжност поради възбуждане на разследване. Каза, че това щяло да навреди в не по-малка степен и на клиента ми, а може би даже и повече. Бях потресена. И изтървах нервите си. Крещях му в лицето, наричах го с най-мръсните имена, които можеха да ми хрумнат в момента, и накрая му казах какво може да направи с работата ми. ЛЖБ месеци наред бе полагала усилия да ме привлече и само след седмица започнах работа при тях.
— Не е ли било по-добре да запазиш спокойствие? И да възстановиш репутацията си при тях? Кеш не би могъл да докаже нищо.
— Лошото вече бе сторено. Не бях готова да се подлагам на обществени унижения и да разголвам интимния си живот, само за да мога да работя и после с такъв боклук като него.
— Разбирам — казах аз, усещайки как гневът ми се надига. — Ти си права. Мръсно копеле. Този бизнес е прогнил. Всичко се прави за пари. Всички се мислят за гении, а в половината от случаите са крадци. Ако всички в бранша си вършеха работата принципно и по съвест, щеше да има достатъчно хляб за всеки. — Гневът ми внезапно пламна още по-силно, почти виках.
Клер се изсмя.
— О, Пол! Голям сладур си! Толкова загрижен, такъв идеалист! Но светът не се развива по твоите закони. Трябва да бъдеш безмилостен, за да се справяш добре. Най-големите копелета правят най-големите удари. Аз съм си добре. Върша същата работа за малко по-свестни хора и по-висока заплата. — Едрите й влажни очи ме стрелнаха изпод дългите ресници. — Но ти се канеше да споделиш някаква тайна с мен.
Гневът бавно ме напусна.
— Страх ме е, че не мога да ти разкажа с подробности, защото аз самият още не ги знам. Но е много важно да го запазиш само за себе си. — Понижих глас. — Миналата година „Де Джонг“ прави една частна покупка от „Блуумфийлд Уайс“, емитирана от „Тремънт Капитал“. Кеш е човекът, който я осъществява. Знаеш ли нещо за нея?