— „Тремънт Капитал“ — промърмори Клер с чело, набръчкано от усилията да си припомни. — Името ми звучи познато, но не мога… Един момент! Сетих се! Сделката не беше ли гарантирана от Индустриалната банка на Япония?
— Не, гарантът е „Хоншу Банк“. Почти улучи.
— Да, нещо ми изплува. Беше дребна сделка, нали така?
— Четиридесет милиона долара — кимнах аз. — Продаде ли нещо?
— Не. Това беше една от „специалните сделки“ на Кеш. Мисля, че той сам я подготви. Никой от нас не успя да зърне нищо при продажбата. Глътна цялата комисиона.
Специални сделки. Специални клиенти. Кеш правеше много специален бизнес.
— Знаеш ли изобщо нещо за компанията?
— За „Тремънт Капитал“ ли? Абсолютно нищо. Не съм чувала нищо за нея нито преди този случай, нито след него.
— А някой друг би ли могъл да знае нещо?
— Не. Когато Кеш подготвя някаква сделка, той не позволява на никого да надзърне, докато не я завърши, а после вече мелницата се завърта с пълна сила.
— Не е възможно да прави всичко сам. Все някой от фирмата трябва да му е помагал да оформят документацията или да структурират сделката — предположих аз. — Няма ли някой в корпоративното финансиране, с когото да е работил?
— Не и в Лондон, доколкото ми е известно. Но по някои от специалните си сделки разговаряше с Ню Йорк. С един ситен дебеланко. Вайгел. Дик Вайгел. Мисля, че така се казваше.
— Можеш ли да си спомниш кой купи останалата част от емисията?
— Да, спомням си думите му, че е продал на „Де Джонг“. Не му отне много време. И веднага след това се обади на още някаква фирма и продаде всичко. Спомням си как се изумих от това — да продадеш цяла емисия само с две телефонни обаждания. Ненавиждам го, но не мога да си изкривя душата. Той е голям борсов посредник.
— Кой беше другият купувач?
— Знаех си, че ще ми зададеш и този въпрос — каза тя. — Чакай да помисля… да, сетих се! Беше „Харцвайгер Банк“!
— „Харцвайгер Банк“? Швейцарската банка? Не е ли прекалено малка?
— Не е необходимо да е голяма. Макар и да не вдига много шум около себе си, тя върти много поверително изключително големи обеми пари. Кеш работи много с тях.
— С кого от тях разговаря?
— С Ханс Дитвайлер. Не е хубав човек. Чувала съм се с него няколко пъти.
Това беше всичко, което можех да науча от Клер. Поне за „Тремънт Капитал“.
— И още един въпрос — изрекох аз.
— Да?
— Кой е Гастон?
— Гастон ли? Не познавам никакъв Гастон. — Тя изведнъж се изкикоти. — О, ти имаш предвид онзи Гастон от Париж, моят приятел ли? Страхувам се, че ми се наложи да го измисля. Заради Роб.
— Доста жестоко. Той не може да си намери място.
— Беше много настоятелен. Трябваше по някакъв начин да го върна към действителността. И това ми се стори най-добрият. Знаеш ли, той е малко особен.
— Особен?
— Да. Има му нещо. Толкова е напрегнат, че чак става непредсказуем. Никога не знаеш какво ще му щукне следващия момент.
— О, той си е такъв — казах аз. — Абсолютно безвреден е.
— Не съм много сигурна в това — възрази Клер. — Всеки случай се радвам, че се отървах от него. — Тя потрепери при спомена. — А и освен това ти казах. Никога не спя с клиентите си.
След тия думи тя отпи от виното си и ме изгледа над ръба на чашата. Изглеждаше вълшебна — алени устни и въгленовочерни очи. Гърлото ми внезапно пресъхна.
— Никога ли? — успях да проговоря.
Тя издържа погледа ми няколко секунди, изпращайки ми съобщение, чието точно значение не можах да схвана, и каза:
— Почти никога.
След този обяд ми беше малко трудно да се съсредоточа върху работата. С голямо усилие успях да прогоня от съзнанието си представите за това какво ли би представлявал сексът с Клер, макар че те през цялото време упорито прииждаха. Трябваше да се обадя на хер Дитвайлер.
Потърсих „Харцвайгер Банк“ в справочника на Асоциацията на международните дилъри на облигации и намерих номера. Беше с кода на Цюрих.
Обади се някаква жена.
— Мога ли да говоря с хер Дитвайлер? — запитах аз.
— Съжалявам, в момента отсъства. С какво мога да ви бъда полезна? — Английският й беше безупречен.
— Казвам се Пол Мъри и работя във фирмата „Де Джонг и Ко“, Лондон. Имаме закупени частни облигации, за които знам, че и вие сте купили. Осемпроцентови, с година на падежа 2001, „Тремънт Капитал“. Бихме искали да закупим още от тях и искаме да знаем дали сте заинтересувани от продажбата им.