Поех си дъх. Хамилтън отново беше успял. Бяхме съумели да купим дълги облигации на стойност петдесет милиона долара на възможно най-ниските цени за последните месеци. И по всичко личеше, че пазарът започва да се вдига. Внимателно изучавах Хамилтън. Той още беше втренчен в екрана, лицето му беше застинало. Не се усмихваше, но ми се стори, че долових леко отпускане в напрегнатите му плещи.
Цената закова на 100,00.
— Не е ли сега моментът да продаваме? — запитах аз.
Хамилтън бавно поклати глава.
— Не знаеш каква е работата, нали? — каза той.
— Не, не знам. Кажи ми.
Той се отпусна на стола си и ме погледна.
— Всеки път трябва да предугаждаш реакцията на пазара. Цените се променят всеки път, когато хората променят мненията си. Пазарът пада рязко всеки път, когато хората внезапно решат, че е по-добре да продават облигации, отколкото да купуват или да ги задържат. Това се случва често, когато постъпва нова информация. Затова и пазарът реагира всеки път на промяната на даден икономически показател. Следваш ли мисълта ми?
— Да — казах аз.
— За последните два месеца много хора промениха мненията си, решавайки да продават. И с всяка лоша новина все повече и повече хора продават, в резултат на което цените падат все повече и повече. Ситуацията тази седмица се влоши толкова много, че всички очакват още по-лоши вести и по-нататъшен срив на пазара. И когато се появи лошата вест, тя беше точно това, което хората бяха очаквали. Разбира се, дилърите намалиха цените си, но всички продавачи вече бяха продали на дълго. Точно както направихме ние преди месец. Тогава на пазара не беше останал нито един продавач.
— Е, когато пазарът пада, продавачите са склонни да забавят покупките си докато не решат, че лошото вече е отминало — продължи Хамилтън. — И тогава на пазара излизат хората като мен, които се изкушават да купуват облигации на ниски цени.
Говореше бавно и убедително и аз попивах всяка дума, опитвайки се да извлека максималния обем информация.
— Но какво става тогава с фундаменталните икономически положения? Какво става със заплахата за инфлация, ако в САЩ безработицата изчезне?
— Този страх присъства на пазара най-малко от месец. Цените на пазара го отчитат от няколко седмици.
Размислих над чутото. В думите му действително имаше смисъл.
— Значи една от причините пазарът да скочи, е, че всички са обзети от песимизъм, така ли?
— Точно така — каза Хамилтън.
— Остана само едно нещо, което не разбирам. Ако в този случай всичко е било така, тогава защо пазарът изчака да види показателя преди да скочи?
— Преди да вземат решение за покупка, инвеститорите искат да изчакат, докато изчезне и последната голяма несигурност. Но щом се уверят, че икономическият показател — процентът на безработицата, макар и неблагоприятен, не е по-лош от очаквания, вече нямат причини да отлагат решението си. И купуват.
Имах още много да уча в тоя бизнес. Знаех, че за да бъде човек добър борсов посредник, трябва да притежава студен и пресметлив разум. Но Хамилтън беше нещо повече от експерт при анализа на показателите или икономиката. Той анализираше човешката натура, претегляйки точно съотношението между страха и алчността на хилядите индивидуалности, съставляващи „пазара“. И беше ненадминат в това.
— Мисля, че вече можем да оставим пазара на собствените му механизми — каза Хамилтън. — Нали искаше да разговаряме за нещо.
Разказах му всичко, което двамата с Деби бяхме открили за „Тремънт Капитал“. Споделих мнението си, че вероятността „Де Джонг“ да си върне парите е много малка.
Никога до този момент не го бях виждал потресен до такава степен. Беше зашеметен, нещо наистина невероятно за него.
— Как е могло да се случи това? Не гледахме ли документацията?
Бавно поклатих глава.
— Защо не накарах Деби да я провери! — изломоти той, прехапал долната си устна. — Това копеле Калахан! Сигурно е знаел през цялото време!
— Чух, че ти ги е продал Кеш.
— Той, кой друг. В онзи момент облигациите предлагаха доход с 1 1/2% по-висок от американските държавни ценни книжа. Не беше лошо за книжа с ААА-гаранция. Бяха най-евтините тогава.
— И мислиш, че той е знаел за фалшивата гаранция?
— Не може да не е знаел — изрече горчиво Хамилтън. — Щом и библиотеката на „Блуумфийлд Уайс“ не знае нищо за тях, можеш да се обзаложиш, че и на никой друг не му е известно. Сигурно е нагласил цялата работа сам. Повече никога няма да си имам работа с тоя човек. Просто не мога да си представя как е успял да ме изиграе така.