С напредването на нощта все по-трудно се концентрирах върху казаното или накъде отива разговорът. Просто си седях на стола и се усмихвах безсмислено, като наблюдавах компанията.
Особено гледах Клер. Господи, колко сексуална беше! Седеше с изправен гръб и кръстосани крака, черната й пола беше обтегната до скъсване върху добре оформените й бедра. Бялата блузка следваше плътно контура на гърдите й всеки път, когато тя се привеждаше над масата, за да подчертае някоя своя мисъл. Устните й бяха пълни и чувствени. Френският език сякаш беше създаден специално за устни като нейните.
Внезапно, като по невидим сигнал, всички се изправиха. Погледнах часовника си. Минаваше полунощ. Излязохме от бара и пет минути си вземахме довиждане отпред. След малко Денис изчезна в една посока, а Филип и Мари в друга. Останах сам с Клер.
Тя пъхна ръката си под моята и закрачихме към Странд. Пробивахме си път през тълпи от хора, които се сбогуваха с крясъци, викаха таксита и се смееха до скъсване. Нощният въздух беше топъл и изпълнен с покой.
— Забравих да те питам дали знаеш френски — каза Клер. — Много беше добър.
— След толкова години изучаване в училище, все нещо трябва да е останало — казах аз.
— Беше много хубаво, нали? Хареса ли ти Мари? А и Денис е много забавен. О, как се веселяхме в Авиньон!
— Страшно ми беше хубаво. Много съм ти благодарен, че ме доведе.
— Да си хванем едно такси, какво ще кажеш? — запита Клер. — Къде живееш?
— В Кенсингтън, а ти?
— О, чудесно! Аз съм точно до площад „Слоун“.
Запътихме се към Странд, опитвайки се да хванем такси. Накрая успяхме да спрем едно на моста Ватерло, от южната страна на реката.
Никой от нас не пророни и дума в таксито, но присъствието на Клер до мен беше особено осезателно. Тя леко отпусна глава на рамото ми.
Спряхме пред квартирата й. Тя прекрачи през краката ми, отвори вратата и стъпи на бордюра.
— Лека нощ — казах аз. — Радвам се, че се срещнахме тази вечер.
Таксито беше спряло под една улична лампа и аз виждах ясно лицето й. Очите й бяха влажни, тъмни и чувствени както в ресторанта.
— Хайде — каза Клер и се усмихна.
Поколебах се за миг, после преглътнах, измъкнах се от таксито, платих на шофьора и я последвах в сградата. Квартирата й беше на първия етаж. Беше удобна, стилно обзаведена, с две големи абстракционистични репродукции, окачени на едната стена.
Само това успях да зърна. Щом се озовахме вътре, Клер се обърна и придърпа главата ми до своята. Последва продължителна целувка, телата ни се притиснаха плътно едно в друго; и двамата усещахме взаимно възбудата си. Накрая Клер отдели устните си от моите, изкиска се дрезгаво и прошепна:
— Какво ще желаете?
Нямах възможност да й отговоря. Тя ме поведе към спалнята си. Не запали осветлението, но завесите бяха вдигнати и оранжевият блясък от улицата изпълваше стаята. Тя разхлаби връзката ми и разкопча горните копчета на ризата ми. Свалих си сакото и се съблякох. Само след миг Клер застана пред мен гола. Фаровете на преминаваща кола се плъзнаха по тялото й. Беше стройно и твърдо, почти мускулесто. Имах време само да смъкна чорапите си, преди тя да ме дръпне върху себе си на леглото.
Беше жизнена и енергична любовница. Не след дълго завивките се озоваха изритани на пода. След един изтощителен час на най-интензивна наслада аз се претърколих по гръб, гълтайки жадно въздух. Клер лежеше до мен, разговаряхме и се смеехме; тя прокарваше връхчетата на пръстите си по гърдите и корема ми.
След десетина минути се претърколих настрани и заспах отпуснат и задоволен.
Сутринта ме събуди с целувка по носа. Беше облякла син костюм.
— Някои от нас трябва да ходят на работа — каза тя. — Хлопни добре вратата като излизаш.
Изчезна още преди да си отворя устата.
Измъкнах се от леглото, облякох се, хванах такси до вкъщи и се изкъпах. Тая сутрин закъснях за работа.
Хамилтън беше обмислял положението, както ми беше обещал. Въведе ме в залата за конференции и ме предупреди: