— Няма да е никак лесно. Трябва ни още информация.
Приведе се над блестящата бяла маса, цял енергия и целеустременост. Заслушах се в думите му.
— Можем да атакуваме проблема от два ъгъла. Предлагам всеки от нас да се залови с по един.
Кимнах.
— Първо, имаме Нидерландските Антили. Научих наизуст проспекта на „Тремънт Капитал“. Трябва да се изпълнят голям брой условия преди парите да се изтеглят от банката, включително и подписа на гаранта „Хоншу Банк“. Това означава, че „Ван Крееф, Хеерлен“ трябва да са видели документа преди парите да са били изплатени. Или са видели подправен документ. Или пък са позволили парите да бъдат прехвърлени, без да видят никакъв документ. Има също така и изискване за годишна ревизия на сметките. Ревизорите са от някаква местна счетоводна фирма. В проспекта няма нищо, което да ни даде право да хвърлим поглед на сметките, но те все ще са събрани в някаква папка. И накрая, парите трябва да са били инвестирани или прехвърлени някъде от Нидерландските Антили. Тук вече със сигурност мога да твърдя, че са използвали помощта на професионални консултанти
— Нищо чудно на всички тези етапи да са замесени адвокати и счетоводители, но те няма и зъб да обелят — казах аз. — Нидерландските Антили са прочути с репутацията си да си държат езика зад зъбите. Загубят ли я, това означава още на следващия ден да се простят и с инвестираните при тях пари.
— Така е. Невъзможно е да се справя сам — каза Хамилтън. — Но снощи разговарях с Руди Гиър, един от най-добрите адвокати на островите. Той ще ми помогне. От негова страна е готов да направи всичко, за да спаси репутацията на островите. Очевидно „Ван Крееф, Хеерлен“ имат навика да ходят по ръба на бръснача. Надявам се, че ще успея да мобилизирам местните власти да вземат нашата страна. Ще предпочетат парите да ни бъдат върнати пред възможността да избухне грандиозен международен скандал. Вдругиден отлитам.
— Добре, каква ще е моята задача?
— Разнищи Кеш — каза Хамилтън. — Нали заминаваш за Ню Йорк?
— Да, след два дни.
— Ще се отбиеш ли до „Блуумфийлд Уайс“?
— Мисля да го направя.
— Добре. Виж какво можеш да разбереш за Кеш и „Тремънт Капитал“. Но бъди много внимателен и дискретен. Кеш в никакъв случай не бива да подушва нищо.
— Окей — казах аз. — А с онзи юнак Дик Вайгел какво ще правим?
— Сблъсквал съм се с него — каза Хамилтън. — Дребно гадно копеле. Няма да се учудя, ако и той е замесен. Хитър е повече, отколкото е полезно за него. Виж какво можеш да научиш и за Вайгел, но бъди внимателен. Ако и двамата с Кеш са в кюпа, той ще е нащрек за всички, които почнат да душат около него.
— Какво да търся? — запитах аз.
— Трудно е да се прецени — каза Хамилтън. — Всичко, което свързва Кеш с „Тремънт“, и особено всичко онова, което подсказва какво може да са направили „Тремънт“ с парите ни. Проспектът просто споменава инвестиране в ценни книжа, без да уточнява какви са те. — Нямах и най-малката представа как да се добера до така нужната ни информация. Той улови загрижения ми поглед. — Не се тревожи. Дори да не успееш да откриеш нищо, все ще попадна на нещо в Кюрасао.
Обзе ме някаква неясна тревога.
— Не е ли по-добре да съобщим на още някого? — запитах аз. — Да кажем на полицията, или поне на мистър Де Джонг.
Хамилтън отново седна. Сложи ръце на масата, разпери пръсти и въздъхна.
— Размишлявах снощи за това. Стигнах до извода, че не трябва.
— Но това е много крупна измама. Не е ли по-добре да докладваме? — запротестирах аз. Всичките ми инстинкти крещяха да отидем направо в полицията и да разкажем всичко.
Хамилтън се приведе напред.
— Спомняш ли си, когато ти споделих, че почти съм уредил един нов инвеститор в Япония? „Фуджи Лайф“? Почти съм сигурен, че са готови да предоставят в наше управление свой капитал в размер на петстотин милиона долара. Ако всичко върви нормално, ще ги получим следващия месец. Нали ги познаваш японците. Ако групировка с престижа на „Фуджи Лайф“ са готови да ни предоставят толкова пари, другите ще последват примера им. — Той заговори бързо. — Това може да бъде пробивът, от който се нуждае „Де Джонг“. Можем да станем едни от най-големите управители на фондове в Лондон.
Заби погледа си в моя. Усещах физически мощта на убеждението и волята му. Хамилтън искаше да бъде най-могъщият управител на фондове в Лондон — амбиция, на която бе посветил живата си. И аз щях да го придружавам през целия му път.