— Никога не съм чувал за нея. Съжалявам, но не мога да ти дам никакъв съвет.
— Нямам нужда от съвет по самата сделка — казах аз. — Трябва ми съдействие, за да се добера до папките на Вайгел.
Вгледах се в Томи със страх, че може да съм отишъл прекалено далеч.
Той издържа погледа ми, но каза:
— Не мога да го направя. Ами ако научат, че съм ти помогнал?
— Не могат да те уволнят два пъти.
— Вярно. — Той се усмихна. — Но ако ме пипнат, адвокатите им ще ме разнищят.
— Съжалявам, Томи — казах аз. — Нямах право да те моля за помощ. Забрави, че изобщо сме разговаряли на тази тема.
Замълчахме. След малко Томи се отпусна и отново се усмихна.
— По дяволите, защо пък не? Не им дължа нищо, а пък, както изглежда, те са ми длъжници, и то доста големи. Става.
— Чудесно!
— Отделът на Вайгел е от пет-шест души. Всички работят в една стая, но той се е отделил със завеса. За по-сигурно.
Съвсем типично за Вайгел. Егото му имаше нужда от пространство за работа колкото за шестима.
— Познавам много добре секретарката му, Джийн. Чудесна жена е, но не може да понася просташките му номера. Всеки миг може да му бие шута. Мисля, че можем да разчитаме на нея, особено когато разбере какво ме е сполетяло. Ще ни каже кога онзи тъпанар го няма. Отиваме при нея и тя ще ни въведе в офиса му, сякаш имаме среща с него. Проста работа.
— Добре — казах аз. — Но как ще влезем? Не ти ли взеха пропуска?
— Е, взеха ми го, но Джийн все ще измисли нещо.
— Не е необходимо да идваш — казах аз. — Ще се оправя и сам.
— О, необходимо е. Джийн не може да те пусне в кабинета на Вайгел без мен.
— Да нямате нещо с нея? — засмях се аз.
— Нищо, уверявам те — засмя се Томи.
Приключихме с обяда, платих и тръгнахме към апартамента на Томи, за да й позвъни оттам. Трябваше да се вмъкна в офиса още същия следобед.
Жилището на Томи беше на втория етаж в една стара сграда от кафяв пясъчник на Бароу стрийт. Качихме се по стълбите. Пред вратата Томи спря и каза колебливо:
— При мен е отседнал един приятел. Гари. Работи нощна смяна, така че сигурно е тук.
Отвори вратата. Влязохме в един малък коридор, после в обзаведена с вкус всекидневна. На пода имаше скъп персийски килим, на стената — още един. По другите стени висяха привлекателни произведения на абстрактната живопис. Гари се беше разположил в един удобен кожен фотьойл. Поздрави ни още като влязохме.
Беше с големи мустаци, ниско подстригана коса и тесни, плътно прилепнали светлосини джинси — униформата на нюйоркския гей. Значи затова Томи се беше изсмял, когато му подхвърлих за връзка със секретарката на Вайгел. Отново го изгледах. Нищо във външния му вид не намекваше за сексуалните му предпочитания.
Той улови погледа ми.
— Е, гей съм. Това изненадва ли те?
— Малко — отвърнах аз. — Но ще привикна. — Не можах да сдържа неволния си кикот.
— Защо се смееш? — запита ме той с внезапно подозрение.
— Мислех си каква физиономия ще направи Лойд Харбин, ако разбере.
Томи се усмихна.
— Да, разбирам какво имаш предвид. Но трябва да ти кажа, че преди няколко месеца го зърнах в един бар на Кристофър стрийт в доста странна компания. Ще пиеш ли кафе?
Свари кафето и после позвъни на секретарката на Вайгел. Докато разговаряше по телефона, аз си бъбрех с Гари.
След няколко минути Томи затвори.
— Вайгел е излязъл и няма да го има близо час. Трябва да побързаме, ако искаме да открием нещо преди да се е върнал. Само ме изчакайте за минута, докато се преоблека.
След малко Томи излезе от спалнята, издокаран в костюм. Оставих чашката на масата, сбогувах се с Гари и двамата с Томи излязохме. Хванахме такси и потеглихме към Уолстрийт.
Спряхме пред огромното черно здание, надвиснало над улицата. Качихме се с асансьора до приемната на четиридесет и шестия етаж, където се намираше корпоративното финансиране.
— Томи Мастърсън и Джеймс Смит имат среща с мистър Вайгел — каза Томи на дежурната.
Тя го изгледа и запита:
— Нали работите при нас, мистър Мастърсън? Нали сте от борсовия салон?
Томи я дари с лъчезарната си усмивка и отвърна:
— Работех. Съвсем доскоро.
Момичето разлисти бележника си.
— Е, щом имате среща, всичко е наред. — Натисна няколко бутона на телефона си. — Джийн? Гостите на мистър Вайгел са в приемната. — Постави слушалката върху телефона. — Моля изчакайте, господа.