— Хайде — подкани ме Томи и аз го последвах. С видимо раздразнен вид той се спря пред бюрото на Джийн и произнесе: — Кажете на Дик, че сме го чакали. Мистър Смит има друга среща и вече закъсняваме. Предайте му да ми се обади, ако обичате.
— Не мога да си представя какво може да го е задържало — възкликна Джийн. — Съжалявам много, че ви се наложи да го чакате толкова дълго. Сигурна съм, че всяка минута ще пристигне.
— Не можем да си позволим повече да си губим времето. Довиждане.
И след тези думи двамата с Томи се изнизахме от отдела на Вайгел. Действията ни привлякоха един-два раздразнени погледа от хората, които работеха във външния офис. Достатъчно, за да изглежда правдоподобно, и недостатъчно, за да се запомни.
Стори ни се цяла вечност, докато чакахме асансьора. Накрая пристигна. Беше претъпкан с японски бизнесмени, клиенти на „Блуумфийлд Уайс“. Изпълниха някакъв много сложен ритуал под формата на танц кой пръв да излезе от кабината. Зад тях се показа ниската фигура на Дик Вайгел, който се мъчеше да ги избута навън. Зърнах го преди да ме е видял.
— Томи, бързо! Пожарният изход! — прошепнах аз.
Томи мигновено се стрелна към стълбището. Не можах да го последвам, защото мелето от японците ме сграбчи и не искаше да ме пусне. Вайгел ме видя.
— Пол, какво те води насам? — запита ме той подозрително.
— О, бях в зданието и си помислих, че няма да е зле да се отбия, за да проуча някои от коментарите, които ти направи вчера на обяд — казах аз. — Сториха ми се много интересни.
— А, добре — каза той със замислено изражение, очевидно преценявайки дали може да ми повярва.
Японците го гледаха с очакване. Аз нервно се прокашлях и казах:
— Е, като гледам, сега не е най-подходящият момент. Но ако отиваш на конференцията във Финикс, може би там ще имаме повече време да си поговорим.
Съзнавах, че не съм много убедителен. Погледът на Вайгел се втвърди. Отвърнах му със същото. Усещаше, че нещо не е наред. Не знаеше точно какво е и това го дразнеше. Поколеба се, но гостите му го чакаха.
— Довиждане — промърмори той под носа си.
Влязох в асансьора и шумно си поех дъх, докато вратите се затваряха след мен. Сърцето ми биеше лудо, кръвта шумеше в ушите ми. Горещо се молех Джийн да отбие настойчивите въпроси на Вайгел. Но поне диаграмата беше в джоба ми.
Събрах се с Томи във фоайето. Беше във възторг от извършеното.
— Уф, за малко да ни спипа — рече той с блеснали очи. — Само зърнах голия му череп и духнах. Говори ли с него? Усети ли нещо?
— Не знам — отвърнах аз и потреперих целият. — Каква дребна гадина!
Томи се изсмя.
— Как можеш да говориш така за най-финия мъж на „Блуумфийлд Уайс“!
— Надявам се Джийн да се измъкне невредима — казах аз.
— Не се безпокой. Най-лошото, което може да й се случи, е Вайгел да я изгони от работа, а тя така или иначе е решила да напусне. Така че до какво се добрахме? Успешно ли завършихме мисията?
— Напълно — казах аз и се потупах по джоба. — Мисля, че тази диаграма ще ни разкаже много.
— Добре, тогава да идем някъде и да я разгледаме.
— Виж, съжалявам много, но не мисля, че мога да ти я покажа.
— Защо да не можеш, по дяволите? — разгорещи се изведнъж Томи. — Значи имам право да рискувам да бъда изгонен два пъти за една и съща седмица, а нямам правото да знам? Хайде, ще пийнем някъде кафе и ще ми разкажеш всичко, което знаеш по случая.
— Бих го направил, но…
— Какво?
— Знам, че може да ти прозвучи нелепо, но не искам да те излагам на опасност.
Томи ме хвана за лакътя и се вгледа отблизо в очите ми.
— Имаш право, това наистина звучи нелепо. Виж, ако наистина си в опасност, може би аз мога да ти помогна. Това не е хубаво. Ти ме въвлече в това мероприятие. А аз мога да живея с риска. Хайде да пийнем по едно кафе.
— Добре, предавам се.
Намерихме едно гръцко кафене, поръчахме си две чашки и аз започнах:
— Преди около година „Блуумфийлд Уайс“ продали на „Де Джонг“ двайсет милиона долара от една частна сделка за компания „Тремънт Капитал“ АД. „Тремънт“ била гарантирана от „Хоншу Банк“. Открихме обаче, че такава гаранция никога не е съществувала. Нито „Хоншу Банк“, нито самата „Блуумфийлд Уайс“ имат регистрирано някъде такова нещо. Единствената обезпеченост, която имаме за нашата инвестиция, е една шел-компания.