— Всъщност за институция с нашия капацитет правим далеч повече на онези пазари, отколкото бихте могли да предположите — отвърна той.
— Като онази скорошна толкова охулена сделка за една страна близо до Дания? — запитах аз с лукава усмивка.
Джак ми я върна.
— Сега като ми я припомнихте, се сетих. Но как разбрахте за нея?
— Работата ми изисква да съм информиран — казах аз. — Всъщност и ние купихме голям дял от тази сделка. Мисля, че вие и ние бяхме единствените инвеститори, които изкупиха емисията при излизането й на пазара. Такъв късмет не излиза често. Голям удар.
Джак се изсмя.
— Както казва Кеш, „много блага работа“. И на мен ми хареса.
Той на един дъх допи виното си.
Мъж с такова его не беше труден за гъделичкане.
— За компания със седалище толкова отдалечено от Лондон е малко странно да прави такива удари на пазарите му. Как го постигате? — продължих аз.
— Как да ви кажа, според мен ние във „Финикс Просперити“ сме твърде космополитни. Повече отколкото вашият среден инвеститор в Щатите. Следя много внимателно всички вести и събития от Европа. Прекарал съм три месеца там, когато бях студент. А и с Кеш Калахан се познаваме доста отдавна.
Аха, ето каква била истинската причина!
— Много сделки ли правите с Кеш?
— Доста — отвърна Джак. — Той пипа много здраво на пазарите и винаги анализира добре ситуациите. Двамата се разбираме много добре.
Не се и съмнявах. „Финикс Просперити“ беше идеален източник на доходи за Кеш. Представях си го как ръчка Джак Салмън да купува и продава всякакви облигации по цял ден, докато той стабилно си пълни гушката със здрави комисиони.
— Да, и ние споделяме вашето мнение за него — казах аз.
— Отдавна ли сте на пазара на макулатура? — запита Джак.
— Не, току-що започваме. А вие?
— О, ние сме вече повече от година вътре в нещата.
— И как го намирате?
— Дава изключителни възможности. Но трябва да ти стиска. Ако случите на добра сделка и тя ви дава 16-процентна възвръщаемост, и нямате проблеми с кредита, трябва да купувате колкото можете повече, нали разбирате какво имам предвид? — Джак ме дари със знаеща усмивка.
Кимнах. Този момък беше опасен.
— Но не ми позволяват да го направя — продължи Джак. — Само да купя един или два милиона, и изпадат в паника. Казвам ви, днес човек направо може да се изприщи, докато изкара някоя добра пара.
Значи някъде имаше някой разумен човек, който успяваше да го сдържа.
— Утре има ли компании, които да представляват някакъв интерес за мен?
— Да, има една, която много ми харесва. „Феъруей“. Мисля, че наистина има какво да разкажат.
— „Феъруей“ ли? — запитах аз. — С какво се занимават?
— Правят колички за голф. Нали ги знаете, онези малки бъгита, с които се придвижвате по време на играта.
— Знам ги. Благодаря ви много, непременно ще ги чуя. — Минута-две всички ядохме мълчаливо. — Канторите ви наблизо ли са? — запитах аз.
— Буквално на две крачки. Десет мили до центъра на града. Но за конференцията отседнах в хотела. Не е лошо човек да се запознае с някои от хората в бизнеса.
— Голяма дейност ли развивате?
— Не, в отдела за инвестиции сме само двама-трима души. Аз вземам по-голямата част от решенията по търгуванията. Няма кой знае колко голяма нужда от хора.
— Нашата фирма също не е от големите — казах аз. И веднага хвърлих въдицата. — Сигурно ще е интересно да сравним дейностите си. Макар и да живеем на различни континенти, имам впечатлението, че имаме сходен поглед върху нещата.
Джак захапа примамката.
— Какво ще кажете да ви поразведа малко наоколо, щом приключи конференцията? Ще можете ли да отделите няколко часа?
Усмихнах се.
— Благодаря. Това действително ще е вълнуващо преживяване. Ще чакам с нетърпение.
През това време Кеш разговаряше с жената от „Амалгамейтид Ветеранс Лайф“. Отпърво тя бе доста резервирана, но полека-лека чарът на Кеш взе връх. След половин час смехът й вече се сливаше с този на Кеш.
— Кеш май си е наумил нещо с тая женица. За какво я омайва толкова? — прошепнах аз в ухото на Кати.
— „Амалгамейтид Ветеранс“ е един от най-големите инвеститори в САЩ — каза Кати. — А Мадлен Джансен е главният мениджър на портфейла им. Тя решава каква стратегия да предприеме компанията. И когато промени мнението си за пазара, пазарът се раздвижва. Казват, че била изключително добра.