— Разбирам — казах аз. — Но нали „Амалгамейтид Ветеранс“ не е сред клиентите на Кеш?
— Точно така — потвърди Кати. — Но знае ли човек, един ден може и да стане. Кеш прави всичко да познава колкото може повече от главните инвеститори. Когато се върне в Щатите, ще й се обади да види как е.
— И какво ще си помисли агентът по продажбите от „Блуумфийлд Уайс“, който работи с нея?
— С нея работи Лойд Харбин. Тази вечер го няма. Чудесна възможност за Кеш.
Не казах нищо. Само си помислих, че отмъкването на клиент от близък колега е нищо в сравнение с кражбата на 20 милиона долара. Помислих си за Деби Чейтър. Но не можех да споделя подозренията си с Кати. Поклатих глава.
— Кеш ми изглежда много гаден за съвместна работа.
— Мисля, че нямаш повод да смяташ така — дипломатично каза Кати. — Вярно е, че някои хора не го обичат, но той невинаги е толкова лош, можеш да ми повярваш. Е, признавам, че понякога не бива да му се доверяваш, че всеки път гледа да бръкне по-дълбоко в джоба на клиента си и че е прочут крадец на клиенти от колегите си. Но не бих казала, че е въплъщение на злото.
Повдигнах недоверчиво рамене.
— Сериозно. Той не би убил даже и муха. Страшно деликатен е. Иска всички да го обичат. Дори и аз. Макар че понякога ръмжа против него, той винаги се застъпва за мен. Преди два месеца ми казаха, че няма да си получа повишението на заплатата за тази година. А толкова се бях блъскала и си го заслужавах. Кеш заплаши, че ще подаде оставка, ако не ми повишат заплатата. И те го направиха. Не са толкова много шефовете в „Блуумфийлд Уайс“, способни на такъв жест за подчинените си.
Бях впечатлен от лоялността на Кати, но и това не беше в състояние да ме убеди, така че премълчах.
Кеш прекъсна разговора си и се обърна към нас.
— Хей, Пол, вече започвам да получавам комплекси! Първо заговорничиш с Джак. Това ме хвърля в смут. Двама от клиентите ми конспирират срещу мен. Сто на сто ме одумвате. Но явно и това не ти е достатъчно, защото започваш да презавербуваш партньора ми.
— Хей, Кеш, внимавай в картинката, защото Пол ми разказа всичките ти тайни — обади се и Джак.
Последният коментар ме накара да се свия неудобно на стола. Знаех добре, че Джак се шегува, но дали и Кеш го знаеше? Изгледах го внимателно, но той само се изсмя. Нямаше и признак, че се безпокои за каквото и да било.
— Ако знаете само колко неща мога да ви разкажа за Кеш! — намеси се и Вайгел. — Помниш ли Шерил Роузън, а?
— Хей, Дик, бъди почтен — изсмя се Кеш. — Това беше много отдавна.
— Вие двамата май се познавате от доста време? — запитах аз.
— О, да — каза Кеш. — От деца. И двамата отраснахме в един квартал. Дик беше водачът на групата. Първенец на класа. Колумбийският университет, после училището по бизнес в Харвард. Мен ме биваше единствено да пия бира и да опознавам по-отблизо момичета като Шерил Роузън.
— А да бяхте видели бара му! — каза Вайгел. — Всяка нощ пращеше по шевовете. Пълно с хора, и всички се веселяха колкото им душа иска. Жив срам е, дето го затвори.
— Да не е бил някъде близо до Тремънт авеню? — запитах аз възможно най-невинно.
— Точно зад ъгъла — каза Кеш.
Вайгел ме изгледа с внезапно присвити очи. Издържах погледа му няколко секунди, полагайки най-голямо старание да изглеждам невинно. Не бях сигурен, че ми се е удало. Вайгел явно бе надушил, че знам нещо. Трябваше да внимавам изключително много, за да не му давам втори повод да усили подозрението си.
Кеш продължи да омагьосва жената от „Амалгамейтид Ветеранс“. Вайгел се обърна към Кати и попита:
— Как ти се струва конференцията?
— О, чудесна е — каза тя. — Направо е удивително колко добре се управляват повечето компании. Наличието на големи дългове действително прави чудеса с работата на ума.
— Да, днес изнасяха доклади няколко големи компании. Видяхте ли „Кем Кастингс“? Аз съм структурирал тази сделка. Имат много здраво управление. Тази компания я чака голямо бъдеще.
Бях видял представянето на „Кем Кастингс“. Управителното й тяло наистина изглеждаше компетентно и основният им бизнес беше добър. Но благодарение на съвета на инвестиционните си банкери „Блуумфийлд Уайс“ компанията бе взела прекалено големи заеми и щеше да се сблъска с огромни трудности при изплащането още на следващите лихвени проценти по дълга.
— Да, видях я — каза Кати.