Кати улови нотката в гласа ми и ме изгледа въпросително. После нещо привлече вниманието й зад гърба ми.
— Я виж какво става!
Обърнах се и видях месестата фигура на Маршал Милс да си пробива път през тълпата към бара. Върху лакътя му беше увиснала жена с щедри форми и разрошена руса коса, големи сини очи и леко отворени пълни алени устни. Полюшваше цялото си тяло и бедрото й леко се блъскаше в Милс при всяка нейна стъпка.
Точно преди двамата да стигнат до плота на бара, на пътя им се изпречи Кеш.
— Маршал! — извика той.
— Кой, по дяволите, сте вие? — излая разгневено Милс.
— Казвам се Кеш Калахан. Агент по продажбите в „Блуумфийлд Уайс“. Искам да споделя с вас колко интересни ми бяха вашите примери тази сутрин и каква храна за размисъл ми дадоха.
— Мразя агентите по продажбите! Махай се от пътя ми! — изръмжа Милс.
Кати се изкикоти и прошепна в ухото ми:
— Кеш най-после си намери майстора.
Но Кеш не беше от тия, които вдигат ръце пред първото препятствие. Той помисли за момент, опитвайки се да открие слабото място на Милс, и почна отново:
— Госпожо Милс, не мога да изразя с думи колко съм възхитен от последния ви филм. „Здрач в Танжер“, нали така се казваше? От снимките в пресата знаех, че сте прекрасна, но нямах представа каква голяма актриса сте!
Мисис Милс беше изненадана не по малко от нас с Кати, обаче бързо се съвзе, примига сластно с дългите си ресници и провлече с тексаския си изговор:
— О, благодаря ви, трогната съм.
— Няма защо, няма защо. Надявам се, че скоро ще последва и продължение на този прекрасен филм!
Тук вече се намеси Маршал. Гласът му преливаше от гордост:
— Планираме да заснемем „Под луната на Маракеш“. Снимките започват само след два месеца. Радвам се, че „Здрачът“ ви е харесал. Все пак повечето критици успяха да го отличат, за разлика от някои неграмотни нещастници, които не биха познали и Мерил Стрийп, ако се появи в някоя училищна постановка.
Милс дишаше тежко, потта струеше от веждите му.
— Хайде, миличко, трябва да внимаваш за кръвното си налягане — изрече с укор мисис Милс.
— Прощавай, съкровище — прегърна я Милс.
— Позволете ми да ви представя двама от вашите най-лоялни клиенти, собственици на облигации от Англия, Кати Лейзънби и Пол Мъри.
Долната ми челюст провисна, но Кеш намигна и на двама ни и аз внезапно усетих, че се включвам в играта му. Запознахме се. Милс беше видимо поласкан от факта, че все още има лоялни собственици на облигациите му, дори и от толкова отдалечено място като Лондон.
— Доколкото разбирам, вие търсите финансова подкрепа за вашите последни разработки — каза Кеш.
— Да, това е едно голямо недвижимо имущество в континенталния шелф на Еквадор, но ми казаха, че никой от тукашните идиоти не желае да ми дава повече пари. Аз бих могъл да им преподам няколко урока на тема инвестиране. Това, което тези идиоти не могат да проумеят с тъпите си глави, е…
— Миличко… — нежно се намеси мисис Милс.
— Прощавай, скъпа.
— Мисля, че познавам един човек, който може да ви окаже помощ — произнесе Кеш.
Бясно заклатих глава, решен в никакъв случай да не допускам въвличането на „Де Джонг“ в това безумие. Приходите от нефтения бизнес може и да изглеждаха добри, но само глупак можеше да довери средства на човек като Маршал Милс. За щастие, Кеш издърпа семейство Милс към мястото, където се намираше Мадлен Джансен.
— Той трябва да е луд, ако си мисли, че може да я убеди да разговаря с Милс, да не говорим пък за някакви пари — каза Кати. — „Амалгамейтид Ветеранс“ вече загуби един пакет от него миналата година.
Няколко минути ги гледахме как разговарят. След четвърт час групата се раздели и Кеш се върна при нас. Беше ухилен до ушите и доволно потриваше ръце.
— Барман, една бутилка „Дом Периньон“, моля — извика той. — И три чаши.
Кати го изчака да разлее шампанското и запита:
— Разбира се, не очакваш да ти повярваме, че Мадлен Джансен се е съгласила да даде дори и един цент.
— Петдесет милиона — изрече гордо Кеш.
— Но как, за бога, успя да го направиш? — възкликна тя.
— Донякъде с цената. Той ще плати 2 процента над средния за една нова емисия макулатура. Но ключът тук се казва сигурност. Ако на Милс му хрумне да прави някакви номера или пък да пресрочи падежа, „Амалгамейтид Ветеранс“ получава авторските права върху „Здрача в Танжер“ и „Под луната на Маракеш“, които й позволяват да спре всякакво по-нататъшно разпространение на филма. Това вече ще го озапти здраво.