— Аха, сега разбирам. Ако пък сърцето му не издържи, вдовицата му също няма къде да мърда — казах аз.
Кеш се изсмя.
— Чудя се как сърцето му още не се е пръснало. Гледал ли си Лола Милс в „Здрач над Танжер“? Тая жена направо няма кости.
Не можах да сдържа смеха си. Как да не отдам дължимото на Кеш за изумителната му способност да сработва толкова различаващи се хора!
15.
На следната сутрин добросъвестно посетих закуската и представянията до обяд. Очаквах с голям интерес разговорите с „Феъруей“. Джак Салмън беше там, както ми беше обещал. Седнах до него.
От всички ентусиазирани ръководства на компании, които бях имал възможността да видя на конференцията, това на „Феъруей“ се оказа най-ентусиазираното. За тях не съществуваха тайни в играта на голф или количките за тази игра. Интересът към играта в Щатите нарастваше непрекъснато. Хората, които искали да практикуват този спорт, можели да бъдат обслужени по два начина, като и двата бяха добри за „Феъруей“. Единият подход се състоеше в изграждането на повече игрища за голф, за които щяха да трябват нови попълнения колички; другият беше да се направи използването на колички задължително за съществуващите игрища, че да могат повече хора да играят на ден.
Джери Кинг, главният мениджър на „Феъруей“, познаваше лично всеки от бизнеса. Беше абсолютно безскрупулен в начините, по които експлоатираше връзките си. Използваше най-добрите играчи за спонсориране на количките си, като предлагаше незначителни изменения и ги представяше за революционни подобрения в конструкциите. Познаваше се и с най-добрите дизайнери в страната, които можеха да препоръчват машините на „Феъруей“ за новите игрища за голф, и полагаше всички усилия да демонстрира тесните си връзки с дистрибуторите.
Компанията беше в процес на извоюване на нови пазарни ниши от конкурентите си и паричните й постъпления бяха нараснали с по 25 процента за всяка от последните две години. Тя беше взела големи заеми, за да финансира растежа си, и ми стана ясно, че се налага да направя много внимателен анализ, когато се върна в Лондон, за да се уверя, че тя ще е в състояние да издържа на това бреме. В случай че резултатите излезеха положителни, „Феъруей“ май щеше да се окаже добро капиталовложение.
След представянето Джак каза:
— Брей! Как ти се струва компанията? Направо ме сърбят ръцете да докопам тия облигации. Какво ще кажеш, Пол?
— Изглеждат доста примамливи.
Джак се изсмя.
— Доста примамливи — изрече той, имитирайки английския ми изговор. — Та това е истински динамит!
— Ще се видим утре в офиса ти — казах аз на тръгване.
Пред залата една жена правеше списък на желаещите да посетят Лас Вегас следобед. Бяха планирани посещения на три казина. Най-интересният обект беше новооткритият „Таити“. Приближих се до масата й и добавих името си в списъка. Още не знаех със сигурност защо бяха убили Деби. Можеше да изскочи някаква следа от „Тремънт Капитал“. Или пък можеше да има връзка с Пайпър. Много се надявах да се срещна с него. Имаше толкова неща, които исках да си изясня за Пайпър.
По обяд представянето беше на една знаменита американска компания, за която не бях чувал никога. Реших да прескоча обяда, да си намеря някое хубаво местенце край някой басейн и да дремна.
Освен големия централен басейн около хотела имаше пръснати множество по-малки. Вече бях хвърлил око на един — намираше се малко по-настрани от хотела, почти на границата на територията му, в един двор в испански стил, и ми изглеждаше тъкмо като местенце, където мога да си отдъхна няколко часа.
Нямаше никакви хора. Избрах си място на слънце, легнах и притворих очи.
Сигурно съм задрямал, защото изведнъж се сепнах от лекия плясък на тяло, гмурнало се в басейна. Отворих очи и зърнах дългата, сякаш излята фигура на Кати грациозно да пори водата. Беше превъзходен плувец, почти не вдигаше вълни.
След няколко минути тя излезе от другата страна на басейна и се подсуши. Беше точно срещу мен. Не бях сигурен дали ме е познала, защото лежах по корем. Гледах я с полуотворено око как бавно търка с хавлията първо единия си превъзходен и дълъг, добил шоколадов тен крак, после другия. Възхитих се на чудесната линия на гърба й, съблазнително очертан от банския костюм.
Кати се отпусна върху плочките и притвори очи. След четири-пет минути в малкия двор влезе някой. Познах оплешивяващата глава на Дик Вайгел. Дебелото му шкембе висеше над бермудите му. Едва ли ме видя, тъй като вниманието му мигновено беше глътнато от вълшебното тяло на Кати. Той заситни, просна се до нея и я заговори. Не можах да чуя ясно думите му, но видях Кати да се надига и да му отвръща учтиво.