– Да не мислите, че съм тук заради това дрънкало? Не съм ли ви казвала мнението си за нея?
– О, със сигурност не сте дошли заради мен – каза Рансъм, предугаждайки този намек, – защото няма откъде да знаете, че ще идвам.
– Досетих се, имах предчувствие! – заяви госпожа Луна и го изгледа изпитателно и обвинително. – Знам за какво сте дошли – провикна се тя след малко. – Не сте споменавали, че познавате госпожа Бъридж!
– Не я познавам... Не бях чувал за нея, преди да ме покани.
– Тогава защо, за бога, ще ви кани?
Рансъм беше отговорил малко прибързано, бързо се досети, че има причини, поради които е по-добре да си беше мълчал. Все пак успя да замаже грешката си почти толкова бързо:
– Вероятно сестра ви е проявила добрината да поиска покана за мен.
– Сестра ми ли? Друг път! Знам колко ви обича Олив. Господин Рансъм, здравата сте загазили. Тя го бе издърпала навътре в салона, за да не ги чуват хората на прага, и той си помисли, че вероятно е решила да устрои собствено представление във външния салон, което да конкурира обръщението на госпожица Тарант. – Моля ви, да поседнем за момент, никой няма да ни безпокои. Искам да ви попитам нещо конкретно.
Тя го поведе към малкото канапе в ъгъла, където няколко минути по-рано той разговаряше с Олив, и Рансъм я придружи с огромна неохота, скъпейки миговете, които беше принуден да ѝ посвети. Напълно беше забравил как неотдавна си бе представял да прекара живота си в нейната компания, погледна часовника си и направи следното заключение:
– Не възнамерявам да пропускам случващото се там, вътре.
В следващия миг усети, че не биваше да казва и това, обаче беше раздразнен, смутен и просто не се сдържа. Галантният южняк винаги откликва на молбите на една дама, а колкото и да е невероятно никога досега нечия молба не му се беше струвала тъй несъвместима със собствените му желания. Изпадна в неподозирано затруднение, защото госпожа Луна явно смяташе да го задържи тук, колкото успее. Тя огледа стаята все по-доволна, че са останали насаме, и за момента не каза нищо за това колко е невероятно, че го среща тук. Тъкмо обратното, отново започна да се шегува, заяви, че сега, като са го пипнали, няма да го пуснат току-така, ще го принудят да ги забавлява, ще го убедят да изнесе лекция... "Контрасти в живота на Юга" или "Социални особености в Мисисипи" пред Клубни сбирки в сряда.
– И какво, за бога, представляват Клубни сбирки в сряда? Сигурно за това говореха онези дами – отбеляза Рансъм.
– Не знам за вашите дами, но Клубните сбирки в сряда са ето това. Нямам предвид нас двамата, а заблудените същества в другата стая. Това е Ню Йорк, който се опитва да заприлича на Бостън. Културата на метрополиса. Може и да не сте съгласен, но е така. Ето, умълчаха се – игла да пуснеш, ще се чуе как пада. Няма ли някой да отправи молитва? Сигурно Олив страшно се радва, че гледат на нея толкова сериозно. Създали са асоциация и се срещат по домовете си всяка седмица – гледат някакво изпълнение, четат вестник или разясняват конкретна тема. Колкото по-отегчителна и страшна е темата, толкова по-уместна им се струва. Въобразили са си, че това е начинът нюйоркското общество да стане интелектуално. Приели са закон за ограничаване на частните разходи – нали така се казва? – относно вечерите си и хапват само спартанска каша. Не е чак толкова лоша, когато я готвят френските им готвачи. Госпожа Бъридж е сред най-видните членове – една от основателките, струва ми се, и научих, че когато е идвал редът ѝ досега – случва се всяка зима по веднъж за всяка дама, – в дома ѝ слушат много хубава музика. Само че това се счита за жалко увъртане, за измъкване от положението – това развлечение не е за плебейската компания. Затова на госпожа Бъридж ѝ хрумнала екстраординерната идея (как само произнесе това прилагателно госпожа Луна!) да покани това момиче от Бостън. Разбира се, синът ѝ ѝ го е втълпил, запознал се с момичето в Кеймбридж преди години – там живеела Верена, както знаете – и бил доста близък с нея. И понеже той вече не живее там, било му по-удобно да я покани тук. Тя посещава майка му само заедно с Олив. Поканих ги да отседнат у дома, но Олив отказа величествено. Каза, че искали да се настанят някъде, където да имат свободата да посрещат свои "симпатизанти". Затова са в някакъв невъобразим пансион "Новият Йерусалим" на Десета улица. Олив смята за свой дълг да отсяда по такива места. Много се учудих, че е позволила Верена да бъде привлечена от такава светска група, но тя ми обясни, че са решили да не пропускат нито една възможност, че ще сеят семената на истината и в салони, и в работилници, и че ако привлекат за каузата си дори само един човек, значи си е струвало. Точно това правят там – сеят семената, обаче вие няма да сте новият симпатизант, лично ще се погрижа. Срещахте ли вече прелестната ми сестра? Само как се облича, когато реши да протестира срещу труфилата! Изглежда така, все едно е мислела почвата тук за много безплодна и е дошла да я оплоди. Така или иначе, явно не смята, че човек може да се спаси, облечен с френска рокля. Да ви призная, решението на госпожа Бъридж да покани Верена Тарант е лошо измъкване от положението, по-зле е от някоя пошла музика. Защо не покани някоя балерина от "Ниблос", щом толкова ѝ се е искало някоя млада дама да се качи на подиума? Пет пари не дават за идеите на клетата Олив, идват само защото Верена има странна коса, блестящи очи и се държи като асистентка на фокусник. Никога не съм проумявала как Олив се примирява с безвкусното облекло на Верена. Може би дрехите ѝ просто са зле ушити. Май не ми вярвате, но ви уверявам, че кройката е просто революционна, а това е балсам за душата на Олив.