– Е, вече повярвахте ли ми?
– Ни най-малко! – отвърна Рансъм с игрива искреност. – Но това няма никакво значение.
– О, за мен има огромно значение! – възкликна Верена.
– Имах предвид себе си. Няма значение дали съм съгласен с вас – отговори Рансъм и стрелна с кос поглед господин Бъридж, който се отдели, за да донесе на Верена нещо за хапване.
– Е, след като ви е толкова безразлично!
– Не защото ми е безразлично! – Очите му отново се впериха в нейните, а те промениха изражението си, преди тя да ги откъсне от неговите. Започна да се оплаква пред спътника си, който ѝ донесе нещо много апетитно в чиния, че господин Рансъм се отличава, че е може би най-трудният субект, на който се е натъквала. Хенри Бъридж се усмихна на Рансъм, за да му покаже, че помни разговора им, а южнякът си помисли, че няма нищо чудно, ако между тези двама красиви, успели и млади хора е ставало дума за любов или за сватба, както му беше разказала госпожа Луна. Господин Бъридж се радваше на успех – веднага се виждаше, ала успехът му се дължеше не на впечатляващ интелект или на силен характер, а на факта, че е богат, вежлив, красив, весел, приветлив и носи прелестна камелия в бутониерата си. Пролича, че поне той смята Верена за успяла жена от непринудената учтивост на тона и от задоволството в погледа му, когато възкликна:
– Не ми казвайте, че речта изобщо не ви е повлияла! Според мен госпожица Тарант е способна да помете всякакви трудности по пътя си!
Беше толкова доволен от себе си, толкова уверен в правотата си, че за него нямаше значение какво мислят другите. Всъщност Базил Рансъм беше съвсем същият.
– Не казах, че не ми е повлияла – отговори южнякът.
– Само че не както трябва! – отбеляза Верена. – Няма значение, вие, така или иначе, ще изостанете от всички.
– Ако стане така, ще се върнете да ме утешите.
– Да се върна ли? Никога няма да се върна назад! – весело отговори момичето.
– Ще ви е за пръв път! – продължи Рансъм и усети шеговита ведрост, която не плащаше дан на галантността, но въпреки това беше израз на почтителност.
– О, каква самонадеяност! – възкликна господин Бъридж и се обърна да вземе чаша вода за Верена, която отказа шампанското с думите, че не е близвала алкохол през живота си и го свързва с нещо незаконно. Единственото вино в дома на Олив (не че Верена направи това уточнение) беше старата мадейра на баща ѝ и малко кларет. Първото получи огромното одобрение на Базил Рансъм в деня, когато вечеря с нея.
– Той вярва ли във всички тези глупости? – попита той, съзнавайки прекрасно какво всъщност е предизвикало обвинението в самонадеяност от страна на господин Бъридж.
– Направо си е изгубил ума по нашето движение – отговори Верена. – Той е един от най-многообещаващите ни нови последователи.
– И вие не го презирате заради това?
– Да го презирам ли? Явно смятате, че с лекота променям мнението си.
– Е, има едно нещо, за което ми се иска да видя как ще промените мнението си – отбеляза Рансъм с тон, който би бил показателен за Хенри Бъридж, ако го беше чул, че самонадеяността му е преминала в глупост.
На Верена обаче думите му не направиха същото впечатление и тя отвърна простичко, без озлобление:
– Ако очаквате да ме върнете петстотин години назад, надявам се да не го споделите с госпожица Бърдзай. – И тъй като Рансъм не проумя причината за този намек, тя продължи: – Знаете ли, тя е сигурна, че всичко ще стане по съвсем различен начин. Бях при нея почти веднага след вашето посещение в Кеймбридж.
– Милата старица... надявам се, че е добре – каза младият мъж.
– Изключително заинтригувана е.
– Тя винаги е заинтригувана от нещо, нали?
– Този път е заинтригувана от взаимоотношенията между нас двамата – отговори Верена с тона, с който единствено тя би могла да каже нещо такова. – Само да знаете колко се е запалила. Сигурна е, че всичко това ще се развие във ваша полза.
– Кое всичко, госпожице Тарант? – попита Рансъм.
– Ами онова, което ѝ разказах. Сигурна е, че ще станете един от нашите лидери, че имате огромна дарба да анализирате сложни въпроси и да влияете на масите, че ще прегърнете въодушевено идеята за нашия бунт и че когато се издигнете до върха като един от нашите лидери, то ще е благодарение на мен.
Рансъм стоеше и ѝ се усмихваше, а мекият блясък в очите му не издаваше предчувствие за подобни лаври, колкото и огромно да бе влиянието на Верена.
– И вие искате да не я разочаровам?
– Не искам да сте лицемер, ако всъщност не заставате на наша страна, но според мен би било мило да не разбивате илюзиите на милата старица. Надали ѝ остава да живее още дълго – онзи ден ми каза, че е готова да намери вечен покой, така че свободата ви няма да пострада толкова. За нея всичко това е много романтично – вие сте южняк и прочее, естествено, не симпатизирате на бостънските идеали, срещнали сте я случайно на улицата и сте ѝ позволили да ви опознае повече. Тя не би повярвала, че не съм способна да ви променя.