– Как можеш да ме питаш, Олив Чансълър? – смело отвърна госпожа Луна. – Нима Верена не е всичко за теб, нима ти не си всичко за мен, нима всеки опит – особено успешен – да ти бъде отнета Верена няма да те съкруши? Няма ли и аз да страдам, ако страдаш ти?
Вече отбелязах, че житейската позиция на госпожица Чансълър изключва всякакви лъжи, но тя беше съчетана с желанието ѝ да се придържа към истината, което на моменти означаваше, че избягва да я вади на бял свят. Затова тя не каза: "Ама че глупости, скъпа Аделайн! Прекрасно ми е известно, че ти ненавиждаш Верена и ще се радваш, ако тя се удави!". Ала вместо това каза само:
– Да, разбирам, обаче това е много спорно.
Схващаше, че госпожа Луна изгаря от желание да ѝ помогне да попречи на Базил Рансъм да се докопа до целта си, и фактът, че мотивът ѝ е озлобление, а не загриженост за бостънци, не би направил съдействието ѝ по-малко желано, ако опасността беше действителна. Самата Олив умираше от ужас, но тя се чувстваше така за всичко. Въпреки това може би Аделайн беше забелязала нещо и какво, за бога, имаше предвид с това споменаване на някакви тайни срещи на Верена? Когато я притисна по този въпрос, сестра ѝ каза само, че не претендира да разполага с конкретна информация, все пак не била шпионка, но предната вечер той определено ѝ навирал под носа възхитата си от онова момиче, възторга си от поведението ѝ на сцената. Разбира се, той не уважавал възгледите ѝ, но бил достатъчно самомнителен да смята, че тя ще отстъпи от тях. Може би самата Олив беше мишената – като че ли ѝ пукаше! До голяма степен всичко зависело от момичето – ако имало вероятност Верена да е повлияна, госпожа Луна съветвала Олив много да внимава. Тя знаела как е най-добре да постъпи. Дълг на Аделайн било само да сподели с нея собствените си впечатления, независимо дали ще бъдат посрещнати с признателност. Искала само да я предупреди да бъде бдителна, но било напълно в стила на Олив да приеме подобно сведение толкова хладно и така да я разочарова.
Студенината на госпожица Чансълър не намаля от този укор, защото си каза, че самата тя никога не се беше откривала така пред Аделайн, никога не бе допускала тя да прозре действителната сила на желанието ѝ да предпази Верена от подобна опасност, не ѝ беше давала основание да я смята за пазителка на тайните на своята приятелка. Ето защо беше озадачена от категоричното допускане на госпожа Луна, че Олив е склонна да участва в заговор, целящ да надхитри момичето и да го доведе до отчаяние. Олив призова на помощ цялото си величаво хладнокръвие, за да разсее това впечатление, и макар да усети, че още повече ядоса госпожа Луна, предпочиташе да я разочарова, отколкото да се поддаде на намеренията ѝ – особено след като сестра ѝ така копнееше да извлече изгода от предупреждението си!