Верена влезе в стаята ѝ малко преди обяд, за да ѝ съобщи, че се е върнала, и докато двете седяха и чакаха да чуят гонга за обяд, който негър с бяло сако биеше в основата на стълбите, тя разказа на приятелката си за своите приключения заедно с господин Бъридж – подробно описва красотата на парка, прелестните и интересни творби в музея, невероятните познания на младия мъж относно колекциите му, бързите му коне, мекотата на английската двуколка, приятната и бърза езда по твърди като мрамор пътища, забавленията, които им е обещал за вечерта. Олив слушаше в сериозно мълчание и забеляза колко се е увлякла Верена. Разбира се, тя не бе стигнала толкова далеч без знанието на Олив за тази фаза.
– Господин Бъридж намекна ли нещо за любов? – попита госпожица Чансълър накрая без сянка от усмивка.
Верена беше свалила шапката си, за да оправи перото, и докато отново си я нахлупваше като в рамка между двете си вдигнати ръце, отговори:
– Да, мисля, че го направи от любов.
Олив изчака тя да продължи, да ѝ опише как се е държала с него, как го е поставила на място, как му е дала да разбере, че с този въпрос отдавна е приключено, но Верена не даде повече сведения и Олив не настоя, защото съзнаваше, че в отношения като техните трябва да има огромно уважение към свободата на другия. Тя никога не беше посягала на свободата на Верена и разбира се, не възнамеряваше да започне да го прави сега. Нещо повече, смяташе, че проявява дискретност с молбата, която се канеше да ѝ отправи сега. Чудеше се дали Хенри Бъридж наистина ще възобнови опитите си, дали поканата на майка му да пристигнат в града не беше само заради него. Добрата страна беше, че ако Верена държи на него, няма да обърне внимание на Базил Рансъм, а докато ги настаняваше в каретата предната вечер, той беше казал на Олив, че се надява да ѝ докаже колко дълбоко е приел тяхната вяра. Ала отново я обзеха старите терзания, прималя ѝ от униние и се запита защо изобщо Верена трябва да слуша някой друг освен Олив Чансълър. При вида на грейналия щастлив поглед на момичето тя си спомни, както си бе припомнила преди месеци, че основният проблем се крие във факта, че слабото място на Верена, единственият ѝ почти незабележим недостатък Олив бе изтъкнала на приятелката си малко след като заживяха заедно с думите (помнеше го заради незаличимото впечатление от признанието на приятелката ѝ): "Ще ти кажа в какво се състои проблемът ти – ти не мразиш мъжете като прослойка!". Тогава Верена отвърна: "Не, не ги мразя, когато се държат приятно!". Като че ли организираната жестокост може да бъде приятна! Олив мразеше мъжете най-силно, когато се държаха най-неприятно. Сега след кратък размисъл тя заяви по отношение на Хенри Бъридж:
– Не е редно, не е почтено от негова страна, след като ти му показа колко те е измъчил и уморил по време на престоя си в Кеймбридж.
– О, нищо не съм му показала – весело отвърна Верена. – Уча се да се преструвам – додаде тя след малко. – Допускам, че и на теб ти се налага. Преструвам се, че не забелязвам.
В този момент се разнесе гонгът за обяд и двете млади жени запушиха уши една срещу друга: Верена с весела усмивка, а Олив с пребледняло търпеливо лице. Когато отново можеха да се чуват, Олив рязко каза: