Госпожица Чансълър помълча, после отговори:
– Да, освен ако не го поканиш да се качи във влака с теб.
– О, Олив, защо е това озлобление! – възкликна Верена искрено учудена.
Олив не можеше да оправдае горчивината си, като обясни на своята спътница, че е доловила разочарование в думите ѝ, защото не беше вярно. Тя просто отбеляза:
– Не виждам какво може да ти каже, което да си струва да чуеш.
– Разбира се, че не знаеш, още нищо не е казал! – възкликна Верена през смях, който сякаш отпрати всичко към маловажните случки.
– Ако останем, ще се срещнеш ли с него в единайсет часа? – попита Олив.
– Защо ме питаш, след като вече съм се отказала?
– Смяташ ли го за огромна жертва?
– Не – отвърна Верена добродушно, – но признавам, че съм любопитна.
– Любопитна ли? Какво искаш да кажеш?
– Ами да изслушам отсрещната страна.
– О, небеса! – промърмори Олив Чансълър и извърна лице към нея.
– Не забравяй, че така и не съм го изслушала – усмихна се Верена пред измъчения поглед на приятелката си.
– Да не искаш да чуеш всички низости на този свят?
– Не, не става дума за това. Колкото повече неща ми каже, толкова по-добре за мен. Мисля, че бих могла да се срещна с него.
– Животът е твърде кратък. Остави го на мира.
– Е, има много по-интересни хора от него, които ми е безразлично дали ще спечеля за каузата. Обаче ако успея да го убедя да се съгласи само с два-три от доводите ми, това ще ми допадне повече от всичко друго, което съм правила.
– Няма нужда да влизаш в неравна битка. А в случая с господин Рансъм е неравна.
– Не е равна, защото правдата е на моя страна.
– И какво означава тази правда за мъжете? Нима грубостта не им е дадена като компенсация?
– Според мен той не е груб. Бих искала да проверя – весело отвърна Верена.
Погледът на Олив остана прикован в нейния още мъничко, после тя отмести очи и се загледа невиждащо, разсеяно от прозореца на каретата, а Верена си каза, че Олив изглежда малко странно за човек, който отива на вечеря в "Делмонико". Тя ужасно се притесняваше и възприемаше всичко много трагично, беше напрегната, подозрителна, податлива дори на най-малко влияние! По време на дългото им приятелство Верена се беше научила да уважава странностите на приятелката си – те бяха свидетелство за нейната задълбоченост и всеотдайност и бяха толкова тясно свързани с благородството ѝ, че рядко събуждаха желание да бъдат критикувани отделно. В момента обаче сериозността на Олив изобщо не хармонираше с вселената, сякаш беше фалшива нота, и Верена беше доволна, че не ѝ е казала за посещението на Базил Рансъм в Монаднок Плейс. Ако се тревожеше толкова за нещата, които знаеше, неведението щеше да я избави от още по-неприятни впечатления. Верена вече беше решила, че познанството ѝ с Базил Рансъм е съвсем епизодично, повърхностно и маловажно взаимоотношение.
Олив Чансълър наблюдаваше много внимателно Хенри Бъридж тази вечер. Имаше си специална причина да го прави и през следващите няколко часа тя се наслаждаваше не толкова на малкото пиршество, ръководено от този ловък прозелит в салона на заведението, където френски келнери се стрелкаха по дебелите килими, а компаниите по съседните маси предизвикваха любопитство и намеци, дори не толкова на прелестната музика на "Лоенгрин", колкото на тайния процес на сравняване и потвърждаване, който предстои да бъде обяснен на читателя. Тъй като нейната безпристрастност е донякъде дискредитирана, с удоволствие съобщавам, че след завръщането си от операта тя предприе стъпка, продиктувана от сериозен стремеж към справедливост – заради своевременното признание на Верена относно бележката, която ѝ беше оставил следобед Базил Рансъм. Олив придърпа момичето в стаята си. По време на обратния път Верена беше говорила за музиката на Вагнер, за певците, за оркестъра, за огромната постройка и за още по-огромното си удоволствие. Олив виждаше колко много допада Ню Йорк на Верена, защото тук удоволствията бяха на всяка крачка.
– Е, господин Бъридж несъмнено беше много мил с нас – никой не би проявил толкова голяма загриженост – отбеляза Олив. И поруменя заради погледа, с който Верена реагира на това признание на положителни качества у някой мъж от страна на госпожица Чансълър.
– Много се радвам, че ти е направило впечатление, защото аз сигурно щях да го оценя твърде строго – отвърна Верена с ангелско гласче. – Той обръщаше специално внимание на теб, скъпа моя, явно вече ме е прежалил. Гледаше те толкова нежно. Скъпа Олив, ако се омъжиш за него...! – Госпожица Тарант, която беше в приповдигнато настроение, прегърна приятелката си, за да овладее лекомислието си.