Олив разбра, че те наистина много искат Верена, и не можеше да повярва, че ако я получат, няма да се държат добре с нея. Подозираше дори, че ще ѝ угаждат прекалено, ще я ласкаят, ще я глезят, и за миг се оказа напълно способна да допусне, че Верена би се поддала на подобно нещо и че собственото ѝ отношение към нея е било прекалено строго. Хрумваха ѝ хиляди протести, възражения, отговори, просто не можеше да избере с какво да започне.
– Струва ми се, че никога не сте виждали доктор Тарант и съпругата му – отбеляза тя с многозначително спокойствие.
– Толкова ли са ужасни? Синът ми каза, че са непоносими, и аз съм готова за това. Питате ме как ще се справим с тях ли? Скъпа госпожице, ще се справим, както сте се справили вие.
Олив имаше отговори на всички въпроси, госпожа Бъридж също. Имаше готов отговор дори когато гостенката ѝ попита защо се обръщат към нея, при положение че госпожица Тарант е волна като птичка, че държи бъдещето си в свои ръце и че на самата нея никога не би ѝ хрумнало да се намеси в подобно нещо.
– Скъпа госпожице Чансълър, не ви моля да се месите. Моля ви единствено да не се месите.
– Само затова ли изпратихте да ме повикат?
– За това и за още нещо, за което намекнах в писмото си. Всъщност това е основната ми молба. Оставете я при нас за малко, а ние ще се погрижим за останалото. Сигурно ви звучи самонадеяно, но тя ще прекара добре тук.
– Това не е смисълът на живота ѝ – отбеляза Олив.
– Имах предвид, че ще може всяка вечер да говори! – отвърна усмихната госпожа Бъридж.
– Мисля, че се стараете да докажете прекалено много. Убедена сте – макар да се преструвате в обратното, – че аз контролирам действията ѝ и доколкото е възможно – желанията ѝ, и че ревнувам от другите взаимоотношения, които би могла да установи. Допускам, че вероятно така изглежда, макар че това само доказва колко малко хората разбират нашата връзка, колко повърхностно все още се възприемат много елементи от дейността на жените и колко много трябва да се промени общественото съзнание по отношение на тях. След като вашето мнение за моята нагласа е такова – продължи госпожица Чансълър, – съм учудена, че не разбирате колко слабо съм заинтересована да ви отстъпя жертвата си.
Ако в този миг можехме да надникнем в сърцето на госпожа Бъридж (волност, която още не сме си позволявали), бихме установили, че тя беше силно вбесена от надменния тон на посетителката си, от факта, че тази суха, стеснителна и упорита провинциалистка я смяташе за повърхностна. Ако харесваше Верена толкова, колкото се опитваше да убеди госпожица Чансълър, усещаше, че самата госпожица Чансълър дотолкова не ѝ допада, че вероятно никога не би го разкрила пред Верена. Несъмнено именно раздразнението ѝ се обади, когато тя каза, след като се постара да се овладее, за да не прекали:
– Разбира се, нелепо е да смятаме, че синът ми ще бъде неотразим за госпожица Тарант, особено след като веднъж вече му е отказала. Но дори ако тя не отстъпи, това предпазва ли ви от другите претенденти?
Начинът, по който госпожица Чансълър се изправи от стола си, когато чу тези думи, показа на домакинята ѝ, че ако е целяла да я уплаши като дребно отмъщение, експериментът е бил успешен.
– Кои други имате предвид? – попита Олив, изпънала гръб и гледайки отгоре, сякаш от много високо.
Госпожа Бъридж – така и така сме започнали да надничаме в сърцето ѝ – нямаше предвид конкретно никой, просто възмущението на тази млада жена предизвика у нея поредица от асоциации. Спомни си господина, който се беше приближил към нея в музикалния салон след обръщението на госпожица Тарант, докато разговаряше с Олив, и с когото събеседничката ѝ се беше отнесла много хладно.
– Нямам предвид никой конкретно, но има един млад мъж, на когото тя ме помоли да изпратя покана за събитието у дома и който ми се струва евентуален почитател. – Госпожа Бъридж също се изправи и за миг се приближи към гостенката си. – Не мислите ли, че каквато е млада, красива, привлекателна, умна и очарователна, не може да очаквате да я задържите завинаги при себе си, да изключите всякакви други нейни увлечения, да премахнете цяла страна от живота, да я предпазите от опасностите – ако изобщо е уместно да се нарекат опасности, – на които е изложена всяка млада жена, която не е категорично отблъскваща? Скъпа ми млада госпожице, чудя се дали да не ви дам малък съвет? – Госпожа Бъридж не изчака Олив да отговори на въпроса ѝ, а продължи бързо, знаейки прекрасно точно какво иска да каже и че колкото и впечатляващо да го поднесе – както и повечето други неща, – не си струва да се главоболи много-много: – Не се опитвайте да направите невъзможното. Държите в ръцете си нещо добро, не го стискайте твърде силно. Ако не приемете по-доброто, ще се наложи да се примирите с по-лошото. В случай че желаете нейната безопасност, според мен тя ще е на много по-сигурно място със сина ми. Иначе може да стане жертва на авантюристи, на експлоататори, на хора, които, докопат ли я веднъж, ще я затворят завинаги.